Данъчно облагане и социално осигуряване на художник

Относно: Данъчно облагане и социално осигуряване на художник
Във връзка с постъпило запитване вх. № ……12.04.2012г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, Ви уведомяваме:
В запитването е посочено, че сте художник и продавате картините, които рисувате.
Поставяте следните въпроси:
1. Какви осигурителни вноски следва да внасяте?
2. Как следва да се облагат доходите Ви?
След разглеждане на поставеното запитване, поради това, че представената фактическа обстановка е много общо формулирана, на поставения от Вас въпрос, какви данъци и осигурителни вноски дължите за тази дейност и съобразявайки относимата правна уредба даваме следния принципен отговор:
Относно задължителните осигурителни вноски:
Според изложеното в запитването, Вие рисувате и продавате картини. В случай че за картините, които рисувате, нямате сключени предварителни договори, с които да Ви е възложено тяхното създаване, Вие попадате в категорията на лицата, извършващи дейност на свой риск и за своя сметка. За целите на осигуряването такива са самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) самоосигуряващи се са следните лица:
1.лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2.лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
3.регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Според определението за лица, упражняващи свободна професия, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), това са лицата, които упражняват дейност:
1.на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2.като плащат патентен данък и не са еднолични търговци;
3.като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигуряването на горепосочените лица се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Те подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а по желание могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО). Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
Самоосигуряващите се лица формират и окончателен размер на осигурителния доход, въз основа на данните, декларирани в справка към годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доходи по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО). В тази връзка следва да се има предвид, че възнагражденията, получени по договори, с които авторът отстъпва правото на използване на готов продукт, възпроизвеждане на произведение, разпространение и т.н., които са обект на авторското право по Закона за авторските права и сродните му права, не участват при определяне на окончателния размер на осигурителния доход, тъй като не представляват доход от трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.
Поради уреденото в чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО уеднаквяване на осигурителния доход задължителните осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в Универсален пенсионен фонд (само за родените след 31.12.1959 г.) и за здравно осигуряване се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Относно данъчните задължения
Разпоредбата на чл. 10от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, посочва, че в зависимост от източника физическите лица получават различни видове доходи в т.ч. доходи от друга стопанска дейност /чл. 10, ал. 1, т. 3/.
Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи в зависимост от извършваната дейност.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. По смисъла на § 1. т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството н науката; застрахователните агенти; други физически лица. за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Следователно, ако Вие отговаряте на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, следва да се считате за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон.
С разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква “б“ от ЗДДФЛ е определено, чепридобитият доход се намалява с 40% разходи за дейността за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители. Тази норма се прилага както при извънтрудови правоотношения, така и при правоотношения с лица, упражняващи свободна професия. Във връзка с дефинирането на понятието “авторски и лицензионни възнаграждения“ § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДФЛ, препраща към ЗКПО. Съгласно определението дадено в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, “авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Доходите, реализирани от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.
На основание чл. 43, ал. 1 от закона авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. За дата на придобиване на доходите се приема една от посочените в чл. 11 от ЗДДФЛ дати в т.ч. при плащане в брой – датата на плащането.
Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовите вноски се дължат до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В чл. 67, ал. 2 от закона са посочени случаите, когато не се дължи авансова вноска за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.
Годишното облагане на доходите от друга стопанска дейност е регламентирано в чл. 30 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
В допълнение, Ви уведомяваме, че на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, както следва:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
В заключение, с оглед посочената в запитването фактическа обстановка и относимите норми от ЗДДФЛ, цитирани по-горе, за Вас като физическо лице – художник, при получаване на доходи от продажба на произведения на изобразителното изкуство – картини, възниква задължение за авансово и годишно облагане след приспадане на нормативно признати разходи за дейността в размер на 40 на сто. За придобитите доходи следва да издавате документ по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ.

1.8/5

Вашият коментар