ОТНОСНО:Данъчно облагане на доход с източник Република България
В писмото си пишете, че от години живеете в Германия и получавате доходи по трудови правоотношения, които се облагат с данъци съгласно немското законодателство. Имате постоянен адрес на територията на България, но не сте свързан с нея чрез семейство и професионална дейност, а единствено чрез притежаван от Вас недвижим имот, който отдавате за ползване под наем.
Задавате въпроса дали сте местно лице по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ и къде следва да се декларира и облага получавания доход от наем за апартамента Ви в България.
Съгласно чл.3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица /ДЗЛ/ са местните и чуждестранните физически лица /ЧФЛ/, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните физически лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. От значение за правилното прилагане нормите на ЗДДФЛ е определяне главно качеството на физическото лице – да е местно или чуждестранно. Следователно, редът за облагане зависи от обстоятелството дали за данъчната година наемодателят е чуждестранно физическо лице или местно физическо лице. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България – чл.6 и чл.7 от ЗДДФЛ.Предоставената информация в запитването не е достатъчна за да бъдете определенкато местно, респективно като чуждестранно физическо лице, поради което ще отговорим на въпроса принципно, като разгледаме по-долу двете възможни хипотези:
Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация /чл.93 от ЗГР/, който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1, т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен
адрес” е адресът в населеното място на територията на Р България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението; или
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение; или
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Съгласно чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Предвид гореизложеното, срокът на пребиваване в страната не е единственият критерий по силата на който, физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство. Също така и притежаването на недвижим имот не е единствен критерий за определяне статута на физическото лице Същевременно, единствено Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП – София е органът, упълномощен да издава на физическите лице удостоверение за местно физическо лице на Р България.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ – чл. 5 от ЗДДФЛ.
По отношение на данъчното облагане на местните физически лица, получили доход от наем през данъчната година.
На основание чл.31,ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Съгласно чл.50,ал.1 от ЗДДФЛ придобитият през годината доход, подлежащ на облагане с данък се декларира с годишна данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на местното физическо лице, носител на задължението за данъка. /чл.54,ал.1 ЗДДФЛ/
Съгласно чл.44 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от наем, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход по чл.31 и осигурителните вноски, които е задължено да прави за своя сметка. Размерът на дължимия данък се определя, като тази разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а срокът за внасяне на данъка е до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, съгласно чл.67,ал.1 от ЗДДФЛ.
По отношение на данъчното облагане на чуждестранни физически лица, получили доходи от наем през данъчната година.
Доходите от наем или друго възмездно предоставяне на движимо и недвижимо имущество с оглед разпоредбата на чл.8, ал.6, т.5 от ЗДДФЛ, са от източник в България. Доходите, които са от източник в България, начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица от наем или друго възмездно предоставяне на движимо или недвижимо имущество, се облагат с окончателен данък и са изрично посочени в чл.37, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ. Данъкът е в размер на 10 на сто съгласно чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ и същият се удържа и внася в сроковете и по реда на чл.65 – 68 от закона.
В чл.65, ал.1 на ЗДДФЛ е посочено, че данъкът за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество, се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятие или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице. Съгласно чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ, ако доходът е в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена СИДДО, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Спогодба между Република България и Германияза избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото е сключена и е в сила от 21.12.1988г. /Обн.ДВ бр.98 от 27.12.1988г./
Текстът на чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ изисква, предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица, да декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец. Данъчната декларацията по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка – чл.56, ал.1 от ЗДДФЛ.
В чл.57 от ЗДДФЛ е указано, че данъчната декларация по чл.55, ал.1 се подава в териториалната дирекцияна Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ по място на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите – чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ.
В случай, че платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка /например ако наемателя е физическо лице/ данъчната декларация по чл.55,ал.1 се подава от лицето, придобило дохода от наем, т.е. от наемодателя. Декларацията се подава в срока за внасяне на данъка,а именно до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода /чл.67,ал.1 ЗДДФЛ/.
Удостоверението по чл.58 от ЗДДФЛ за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, където е подадена данъчната декларация по чл.55. Следователно, главното водещо условие за издаване на удостоверението е окончателният данък да е платен.