Изх. №М-94-Л-164
Дата: 11.11.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 42, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 42, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 75.
Относно: Данъчно облагане на доходи на командировано в Белгия лице
По повод Ваше запитване, постъпило по електронната поща и заведено вна Националната агенция за приходите с вх. № М-94-Л-164 от 21.10.2014 г., Ви уведомявам следното:
Според описаното в писмото Ви, дружеството „………….“ ЕООД се занимава с подизпълнителска дейност в областта на управление на ИТ проекти. Дружеството има нает по трудово правоотношение служител, който изпълнява проекти на територията на Белгия, за което е командирован. Командированото лице е български гражданин с постоянен адрес и център на жизнените интереси в България, но ще пребивава в Белгия повече от 183 дни за 12 месечен период.
В тази връзка въпросът, който поставяте е къде следва да бъде внасян данъкът върху доходите на физическото лице след като престоят на лицето надвиши 183 дни за 12 месечен период във връзка с прилагането на чл. 4 от ЗДДФЛ и чл. 15 от СИДДО с Кралство Белгия.
При така изложената фактическа обстановка изразявам следното становище:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
?което има постоянен адрес в България, или
?което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
?което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
?чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Предвид конкретната фактическа ситуация, на базата на предоставената информация може да се приеме, че командированият служител остава местно лице за България през целия период на командироването му. Същевременно това лице е местно на България и по смисъла на чл. 1, ал. 2, б. „а“ от СИДДО между България и Белгия. В допълнение, дори Белгия да може да определи това лице като свое местно по силата на вътрешния си закон, то в крайна сметка това лице би следвало да се третира като местно на България, тъй като разграничителният критерий по чл. 1, ал. 3 от Спогодбата е „център на жизнени интереси“, който, както посочвате, се намира в България.
По отношение на данъчното облагане следва да имате предвид, че облагането на доходите от трудови правоотношения на българските физически лица е уредено в Глава пета, Раздел І от ЗДДФЛ и чл. 15 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Кралство Белгия.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на необлагаемите доходи. Тези доходи подлежат на авансово облагане с данък на основание чл. 42 от ЗДДФЛ, като съгласно ал. 1 на този член, авансовият данък се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа, определена съгласно чл. 42, ал. 2 и 3 от закона. Размерът на дължимия данък се определя като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец (чл. 42, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДФЛ).
Спогодбата с Белгия, която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 75 от ЗДДФЛ, се прилага приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство, предвижда в чл. 15, ал. 1, че доходите от трудови правоотношения на български местни лица, получени за труд положен в Белгия, могат да се облагат с данък в Белгия с изключение на случаите, когато кумулативно са изпълнени условията, изредени в чл. 15, ал. 2 от Спогодбата, а именно:
а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, непревишаващи общо 183 дни в течение на данъчната година;
б) възнагражденията се плащат от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава;
в) възнагражденията не са за сметка на място на стопанска дейност или определена база, каквито работодателят има в другата държава.
Когато и трите условия, предвидени в чл. 15, ал. 2 от СИДДО, са налице, доходът се облага само в България.
В запитването е посочено, че лицето е командировано в Белгия за период, който ще превиши 183 дни в рамките на дванадесет последователни месеца. Не става ясно обаче дали този престой ще бъде надвишен в рамките на текущата данъчна година или това ще стане в рамките на две последователни данъчни години. Ако прагът от 183 дни бъде превишен в рамките на данъчната 2014 г., то това предпоставя правото за Белгия да обложи тези доходи според вътрешното си законодателство, тъй като още първото условие за освобождаване от облагане с данък в Белгия (чл. 15, ал. 2, б. “а”) не е изпълнено. В този случай за Белгия възниква правото да облага този доход и то от първия ден от периода на полагане на труда в тази държава. Ако прагът от 183 дни не е превишен в нито една данъчна година, то за Белгия няма да възникне правото да облага тези доходи, тъй като ще се изпълнени едновременно и трите условия по чл. 15, ал. 2 от Спогодбата, стига „…………….“ ЕООД да не разполага с място на стопанска дейност в Белгия, за което да се полага трудът.
По силата на чл. 23, ал. 2, б. “а” от СИДДО между България и Белгия, когато местно лице на България получава доходи, които съгласно разпоредбите на СИДДО подлежат на облагане в Белгия, тези доходи се изключват от облагане в България при спазване разпоредбите и на букви “б“ и “в“ на чл. 23 от Спогодбата. С цел елиминиране на двойното данъчно облагане на доходите на командированото лице СИДДО с Белгия предвижда метод „освобождаване с прогресия“. В допълнение, на основание чл. 75 от ЗДДФЛ и чл. чл. 23, ал. 2, б. “а” от СИДДО работодателят може да спре да удържа авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ от момента, в който България е длъжна да освободи от облагане доходите на това лице, доколкото това произтича от разпоредбите на СИДДО между България и Белгия, която има предимство пред вътрешното законодателство.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
/Т. ЯНКОВА/
‘