ЗДДФЛ – чл. 11, ал. 3; чл. 45, ал. 4; чл. 50
ОТНОСНО: Данъчно облагане на доходи от наем
В отговор на отправено от Вас писмено запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – …с вх. № …/11.01.2017 г., даваме следното становище:
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте собственик на ? идеална част от няколко имота, които заедно с другия съсобственик отдавате под наем. В договорите за наем присъствате и двамата като наемодатели. По стечение на обстоятелствата другият съсобственик е получавал наемите в целия им размер. Вашата част от наемите в размер на ? другият съсобственик не Ви е предал до настоящия момент. Предстои Ви да заведете дело за това му действие.
Във връзка с гореизложеното, поставяте следните въпроси:
1.Длъжен ли сте да подадете годишна данъчна декларация, въпреки че не сте получил паричните суми, съобразявайки се с чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ?
2.Някои от наемодателите са юридически лица и по правило трябва да им разпишете два документа – Сметка за изплатени суми и Служебна бележка. Питате как трябва да постъпите в случая с оформянето на тези документи?
3.Подаването на данъчна декларация за получени доходи може ли да се счита за доказателство, че сте получил паричните суми от другия съсобственик, без това да е действителен факт?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ и действащото законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Предвид разпоредбите на Закона за собствеността добиви от една вещ може да получава само собственикътили ползвателят на вещта при учредено вещно право на ползване.
Отношенията и споровете между собствениците на имота са отношения от гражданско правен характер и Националната агенция за приходите не е компетентна да се произнася по тях. С разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на органите по приходите са вменени правомощия по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания.
По отношение на данъчното третиране на доходите от наем, същите са квалифицирани като отделен източник на доход, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ и формират облагаем доход в изпълнение на чл. 31 от същия закон.
Следва да се има предвид, че нормата на чл. 3 от ЗДДФЛ визира като данъчно задължени по този закон:
1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ физическите лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи, включително и за доходите си от наем.
С оглед на гореизложеното за доходите от наем данъчно задължени лица могат да бъдат само собствениците или ползвателите на недвижим имот.
Дори да бъде уговорено, че друго лице ще получава доходите от наем, отново данъчно задължено лице за тези доходище бъде собственикът на имота. В този случай приложение ще намери разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, съгласно която доходът се смята за придобит от физическо лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца, плащането или престацията са получени от трето лице /в случая съсобственикът на имотите/.
Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 30 от Закона за собствеността, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 44, ал. 4, предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доход от наем, подлежащ на облагане по реда на чл. 31 от закона, издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Целта на въпросните формуляри е да удостоверят изплатения облагаем доход и удържания данък, поради което издаването им от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на въпросните доходи е в интерес на физическите лица, придобили доходите от наем. Това е така, тъй като служебната бележка се прилага към годишната данъчна декларация и представлява документ, удостоверяващ авансово удържания данък от платеца на дохода, който подлежи на приспадане при годишното облагане, на основание чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ. В този смисъл, ако платецът на дохода не издаде служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, физическото лице не може да удостовери размера на удържания авансово данък;
Имайте предвид, че неиздаването на формулярите по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ от платеца на дохода не освобождава физическото лице от задължението да декларира брутния размер на придобития от него доход.
Съгласноразпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ когато платец на дохода е дружество, то следва да издава за изплатените доходи от наем и удържания данък по реда на чл. 44 от ЗДДФЛсметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода (собственик на недвижимия имот).
Сметка за изплатена сума и служебна бележка следва да се издават поотделно на всяко лице, представляващо наемодател и получател на доход от наем, съобразно сключения договор за наем. В интерес на съсобствениците е да уведомят платеца на дохода за точното разпределение на съсобствеността помежду им.
В съответствие с изискванията на чл. 45, ал. 8 и 9 от ЗДДФЛ, служебната бележка по чл. 45, ал. 4 се издава при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването й – в срок до 15 април на следващата година и се предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Подписването им означава, че сте получили дохода.
Относно поставения от Вас въпрос дали подаването на данъчна декларация за получени доходи може да се счита за доказателство, че сте получил паричните суми от другия съсобственик, без това да е действителен факт, считам следното:
Ако е изпълнено условието на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, и е налице нареждане от Ваша страна или споразумение между Вас и платеца плащането или престацията да са получени от трето лице, считам чее налице придобит от Вас доход и съответно задължение за деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При условие, че Вие сте лишен от дохода дължим Ви съгласно договора за наем в резултат на неправомерни действия от страна на Вашия съсобственик и не сте разрешавали по никакъв начин той да получава дохода,то Вие следва задължително да притежавате доказателства, че не сте получил дохода поради неправомернои незаконно действие от страна на другия собственик. При условие, че не сте получили доход, нямате задължение за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
‘