3_339/10.02.2015 г.
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл.12;
ЗДДФЛ, чл. 30;
ЗДДФЛ, чл. 50
ЗДДФЛ, чл. 75
Относно: Данъчно облагане на доходи, получени от местни физически лица от извършване на определена работа в страни извън Европейския съюз.
Съгласно изложената фактическа обстановка български граждани ще бъдат наети от дружество в Италия за извършване на определена работа в страни извън ЕС. За целта щебъдат сключвани договори за извършване на определена работа, т.е. граждански договори, между чуждестранното юридическо лице от Италия и физическите лица специалисти по ремонт на кораби. Дейността по намирането на тези специалисти ще се извършва от българското дружество „Х“ ООД. Част от възнагражденията по гражданските договори ще бъдат превеждани по сметката на българското дружество, след което без никакви комисионни ще бъдат превеждани по сметките на физическите лица. Допълнително бе уточнено, че за целите на облаганетопо реда на ЗДДФЛ физическите лица са местни.
Във връзка с горното се поставя въпросът за данъчно облагане на доходите, получени от местни физически лица от извършването на определена работа в страни извън Европейския съюз.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр.107 от 24 Декември 2014г.) изразяваме следното принципно становище:
Редът за облагане на доходите на физическите лица е в зависимост от статута на лицето (местно или чуждестранно), както и от източника и вида на съответния доход. Друго решаващо условие за прилагане разпоредбите на ЗДДФЛ е определянето на възложителя на работата. В случая договорите ще бъдат сключени между чуждестранното юридическо лице от Италия и физическите лица, поради което „Х“ ООД не се явява възложител по сключените договори.
Съгласно чл.6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. По силата на чл. 12 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Придобитите от местни физически лица доходи от граждански договори са в обхвата на доходите от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец. Облагаемият доход се определя, като придобитият доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността. Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за този вид доходи се определя, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Облагаемите доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация почл. 50 от ЗДДФЛ в образеца за доходи от източници в България и от чужбина. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице, носител на задължението за данъка. Срокът за подаването й е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В същия срок се внася и дължимият данък.
По отношение на данъчното облагане на доходите на физически лица следва да се има предвид, че съгласно чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. За да се определи коректно в настоящия случай кои СИДДО ще бъдат приложени е необходимо да се знае от коя държава е източникът на дохода. Във всички случаи, ако доходите на физическите лица бъдат обложени в съответствие с действащи СИДДО, България като държава, на която лицата са местни, ще приложи съответния метод за избягване на двойно данъчно облагане.
Въпросът, касаещ приложението на осигурителното законодателство, е изпратен за отговор по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” при ЦУ на НАП – София с писмо Изх. №
‘