ОТНОСНО: Данъчно облагане на физическо лице, получило имущество /актив/ при заличаване на предприятието на ЕТ
С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № 22.10.2013г. в Дирекция ОДОП сте посочили следното:
Вие притежавате предприятие на едноличен търговец. Възнамерявате да заличите предприятието. Същото притежава дълготраен материален актив – магазин, който се отдава под наем. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. При закриване на предприятието на ЕТ дълготрайният актив – магазин преминава ли автоматично на физическото лице?
2. Дължи ли се данък при преминаването на магазина от предприятието на физическото лице?
Съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното становище:
Едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира под определено наименование, за да има право да извършва търговска дейност. Съгласно чл. 56 от Търговския закон (ТЗ) като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно местно физическо лице. С регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност. В този смисъл едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена правоспособност. От изложеното следва, че е невъзможно физическото лице да осъществява търговски сделки със себе си и да бъде едновременно и доставчик и получател по такива сделки. Аргументите за това се извличат, както от Търговския закон, така и от Закона за задълженията и договорите, който дефинира правната същност на договора (вкл. договора за покупко-продажба) като съглашение между две или повече лица.
Съгласно чл. 60а от ТЗ вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър:
– при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина – по негово заявление;
– при смъртта му – по заявление от наследниците;
– при поставянето му под запрещение – по заявление от настойника или попечителя.
Заличаването на фирмата на търговеца от регистъра се извършва по молба на съответното лице (търговеца, наследниците му или настойника или попечителя му). Молбата е писмена и се отправя до съответния съд по вписването. Със заличаването й от списъка на регистрираните ЕТ фирмата преустановява съществуването си в правния мир. Характерно за заличаването на такива фирми е това, че за разлика от заличаването на капиталовите дружества при него не се извършва ликвидация по публичен ред. Притежаваното от фирмата остава като имущество на физическото лице. В конкретния случай активът /магазин/, който ще получи физическото лице при заличаването на предприятието на ЕТ следва да бъде оценено по реда на чл. 33, ал. 6, т. 10 от ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2013г./. Така цената на придобиване на имуществото от физическото лице ще е данъчната стойност на имуществото към момента на заличаването на едноличния търговец от търговския регистър. За дата на придобиване на конкретното недвижимо имущество следва да се приеме датата на заличаване на едноличния търговец от търговския регистър, тъй като едва след тази дата физическото лице, в това си качество, може да се разпорежда с имуществото, което преди това е било собственост на предприятието.
Определение за данъчна стойност е дадено с § 1, т. 57 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ и има следното съдържание:“данъчна стойност“ за целите на чл. 33, ал. 6, т. 10 е тази по смисъла на чл. 53, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Посочената данъчна разпоредба регламентира, че данъчната стойност е данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него.
С разпоредбата на чл. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ са регламентирани видовете доходи на физическите лица, а конкретно в ал. 1, т. 5 от цитираната норма е посочено, че доходите от прехвърляне на права или имущество са вид доход на физическите лица, а режимът за облагане е регламентиран с чл. 33 от закона. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.
Предвид тези разпоредби на закона задължение за данъчно облагане на физическото лице ще възникне, когато то се разпореди /продаде/ с имуществото /магазин/. На облагане ще подлежи формирана положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване /данъчна стойност/ на имуществото намалена с 10% разходи.
‘