Относно: Данъчно облагане на лице във връзка с въвеждане на минимално работно вазнаграждение в Германия от 2015г.
Във връзка с постъпило запитване вх. № ……../13.02.2015г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Ви уведомявам:
Фактическа обстановка: еднолично дружество с ограничена отговорност е с основна дейност – международен товарен автомобилен транспорт. Според изложеното в запитването, от 01.01.2015 г. в Германия е въведена минимална работна заплата, вследствие на което за фирмите-превозвачи на територията на тази държава-членка възниква задължението да заплащат на шофоьорите по 8,50 евро на час за времето, през което те са работили на нейна територия. Посочено е още, че законът дава право на компетентния орган по прилагането му да изиска информация от България за спазването на закона от транспортните фирми, като за неизпълнението му е предвидена висока глоба.
Въпрос:
Следва ли собственикът на дружеството, който е самоосигуряващо се лице, да се съобразява с немското законодателство по отношение минималното заплащане на труда, когато е положен на територията на Германия, като си начислява трудово възнаграждение в изискуемия от закона минимален размер, върху който да внася задължителните осигурителни внсоки и дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ?
След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и описаната фактическа обстановка, изразявам следното становище:
От 01.01.2015г. в Германия е въведена минимална работна заплата. В писмо Изх. № 150/19.01.2015г. на Асоциацията на българските предприятия за международни превози до комисари в Европейската комисия е посочено, че компетентните власти в Германия прилагат изискванията на новия Закон за минималната заплата /ЗМЗ/ не само спрямо местните транспортни предприятия, но и спрямо чуждестранни превозвачи, извършващи международни превози до/от и транзит през територията на Германия.
Доколкото по прилагането на ЗМЗ няма допълнителна информация и Вие сте длъжен да прилагате изискванията на този закон и ще формирате доход като местно физическо самоосигуряващо се лице и собственик на ЕООД с предмет на дейност международен товарен автомобилен транспорт следва да имате предвид, че този доход може да бъде приет за такъв по полагане на личен труд.
На основание § 1, т. 26, б. “и“ от допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за данъците върху доходите на физическите лице /ЗДДФЛ/ за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се приравняват на „трудови правоотношения”.
Следователно за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ, доходът от полаган личен труд от едноличния собственик на капитала на дружеството се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор (възникнало правоотношение).
Съгласно даденото в закона определение относно възнагражденията, изплащаниза положен личен труд, при облагането на доходите, получени от физически лица, се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения като се имат предвид разпоредбите в закона, предвидени за:
– авансово облагане и
– годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.
Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд съгласно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “и“ от ДР се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. С други думи, ако задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез платеца на дохода, при определянето на месечната данъчна основа, същите не могат да бъдат приспаднати.
Годишната данъчна основа на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “и“ от ДР на закона, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО /чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ/.
При условията на чл. 45, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ, работодателят издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годинатаавансов данък в срок до 10 януари на следващата година (чл. 45, ал. 6, т. 2). Чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ урежда неприложимост на доходите от трудови правоотношение по §1, т. 26., б. „и” от ДР при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по чл. 49, ал. 1 – ал. 7 от същия закон, т.е. основният работодател не е задължен да извършва годишно изравняване на тези доходи.
За собственика на капитала на едноличното дружество като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд, възниква задължение на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация.
Относно признаването за разход на дружеството на изплатените от него възнаграждения за полагане на личен труд от собственика на капитала следва да се има предвид, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от необходимостта от извършването им с оглед реализиране на дейността на предприятието. Възнаграждения за участие с личен труд в дружеството се начисляват, изплащат и същите участват при формирането на счетоводния финансов резултат, който предвид изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО е базата за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. При реално положен личен труд в дружеството и съответно издаден документ по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 10 от ЗКПО, разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели.
‘