Относно: данъчно облагане на чуждестранно юридическо лице по реда на ЗКПО, регистрирано в ТД на НАП на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС чрез акретидитиран представител
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № ……/17.12.2015г., относно прилагането на разпоредби на данъчното законодателство.
Българско дружество осъществява акредитирано представителство на данъчно задължено лице от Румъния. Съгласно чл. 1 от договора за акредитирано представителство българското дружество представлява румънското дружество пред Националната агенция за приходите /НАП/ и от негово име, излагайки фактите, желае да получи отговор на следното запитване:
Румънското дружество не е установено на територията на България и възнамерява да извършва облагаеми доставки на територията на страната по смисъла на ЗДДС, затова предприема действия за извършване на регистрация по избор.
Към запитването са предоставени протокол за извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС във връзка с подадено заявление за регистрация; акт за регистрация по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС; договор за акредитирано представителство.
Въпроси:
1.Във връзка с изложените обстоятелства подлежи ли румънското дружество на данъчно облагане за приходите, получени от облагаеми доставки на територията на България?
2.Румънското дружество задължено ли е подава годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО?
Поради недостатъчно ясна и подробна фактическа обстановка, след разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването, изразявам следното принципно становище:
Разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ЗДДС определя, че чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.
Алинея 2 на посочената норма регламентира, че чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.
Видно от посочените правни норми акредитираният представител представлява чуждестранни лица, които имат постоянен обект на територията на страната, от който извършват икономическа дейност, както и такива, които не са установени на територията на страната, но извършват облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Правомощията на същият са единствено да представлява чуждестранното лице по чл. 133 от ЗДДС по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон. Законът и правилникът за прилагане на закона не конкретизират видовете задължения на акредитирания представител, но предвид факта, че акредитираният представител представлява чуждестранното лице пред НАП, следва да се счита, че това са всички задължения за данъци, административни санкции, административни задължения за подаване на заявления, справки-декларации и други документи по ЗДДС и ППЗДДС.
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с чл. 1, т. 3е посочено, че обект на облагане е печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 2от закона чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България са данъчно задължени лица.
Съгласно определението дадено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО “място на стопанска дейност“ е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно място на стопанска дейност е:
а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
За да може да се определи дали едно чуждестранно юридическо лице има място на стопанска дейност, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 5, Място на стопанска дейност от Спогодба между правителството на Република България и правителството на Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото /ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на Република България на 22 февруари 1995 г. – ДВ, бр. 22 от 1995 г.В сила от 12 септември 1995 г.Издадена от , обн., ДВ, бр. 92 от 17.10.1995 г./
Като се вземе предвид цитираното определение от ДОПК и разпоредбата на чл. 5 от спогодбата, за да се приеме, че едно чуждестранно лице е формирало място на стопанска дейност в страната, трябва да са изпълнени кумулативно следните критерии:
– наличие на определено място в България – това може да бъде всяко фиксирано място, привързано към географски определена точка, което е на разположение на чуждестранното лице, независимо собствено, наето или безвъзмездно предоставено за ползване, от което то извършва стопанската си дейност /работно помещение или част от помещение, бюро, компютър, хотелска стая и др./.
– относително постоянство на извършваната дейност – в българското вътрешно законодателство липсва конкретно дефиниран срок, който да е посочен като достатъчен, за да е налице нужното постоянство за възникването на място на стопанска дейност. В параграф 6 от Коментара към чл. 5, ал. 1 на Модела на СИДДО на ОИСР е посочено, че практиката на договарящите държави при тълкуване и прилагане на критерия “продължителност“ е да възприемат всяка дейност, чието извършване на територията на съответната държава надвишават 6 месеца, за дейност, осъществявана чрез място на стопанска дейност., т.е. с изминаване на поне 6 месеца от началото на дейността, критерият “продължителност“ е покрит. Такава е и българската практика при определянето на място на стопанска дейност.
– осъществяване на стопанска дейност, която няма подготвителен или спомагателен характер – тази дейност трябва да е насочена към реализиране на приходи и печалби и това да я определя като стопанска дейност за чуждестранното лице, то да има стопански интерес от извършването й.
От представения договор за акредитирано представителство е видно, че румънското дружество не е установено и не разполага с постоянен обект, от който да извършва икономическа дейност на територията на България.
На основание предоставената със запитването информация, считам че регистрацията на чуждестранно лице по БУЛСТАТ и чрез акредитиран представител за целите на ЗДДС към момента на поставянето на въпросите, не формира за това чуждестранно лице място на стопанска дейност, респективно задължение за облагане с данък печалба в България. Поради липсата на стопанско присъствие/място на стопанска дейност в България, всички печалби, реализирани от чуждестранното лице в резултат на приходите, които е получило от България, се облагат в държавата, където е неговото седалище.
При липса на комулативно изпълнение на критериите за функциониране на място на стопанска дейност в България, извършени търговски сделки, получени приходи, съответно формирана облагаема данъчна печалба от сделки в България за румънското дружество няма да възникне задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО през 2015 година.
Настоящият отговор е относим към така съществуващите към датата на запитването факти и обстоятелства, поради което при установяване на фактическа обстановка различна от така изложената в запитването, органите по приходите при спазване на основните принципи на ДОПК и в рамките на своята компетентност при данъчна проверка или ревизияще вземат самостоятелно решение относно определяне на наличие или липса на място на стопанска дейност в България на румънското дружество.