3_505/17.02.2011 г.
ЗДДФЛ, чл.35, т. 6
КСО, чл. 6, ал. 8
Относно: данъчно третиране и дължимост на осигурителни вноски върху изплатени парични награди на членове на сдружение с нестопанска цел
Постъпило е писмено запитване относно приложението на данъчното и осигурителното законодателство. Видно от изложеното в запитването с решение
от 2010 г. на ВТОС е регистрирано Сдружение „…………..”. Сдружението чрез своето звено взаимоспомагателна каса извършва следната подпомагаща го стопанска дейност, свързана с основния предмет на дейност: организира предоставянето на материални и финансови помощи на нуждаещите се свои членове, формирани от техните доброволни месечни вноски при минимални отчисления, необходими за издръжка на сдружението и за реализиране на неговите цели с организирането на своята взаимоспомагателна каса.
Едно от средствата за постигане на целите на сдружението, съгласно неговия устав е стимулиране с морални и материални награди работата на членовете, техническите лица, касиерите по месторабота и ръководните органи.
На основание чл. 19, т. 16 от Устава на сдружението, Общото събрание определя всяка година еднократни парични награди на председателя, на касиерите по звена и на други активни членове през отчетната година. Определени са и колективни награди на членовете на Управителния съвет, контролния съвет и на делегатите на Общото събрание.
Предвид гореизложеното и във връзка със запитвания от членове на сдружението поставя се въпроса за начина на данъчното облагане и дължимостта на осигурителни вноски върху индивидуалните парични награди, предоставяни на членовете на сдружението – председателя, касиерите по звена и други активни членове.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2010 г.), Кодекса за социално осигуряване ( КСО ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2010 г.) и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, ДВ бр. 6/2000г., посл. изм. ДВбр. 2/2010г.) изразяваме следното становище:
По отношение на данъчното облагане:
На основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ облагаемият доход от източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ, не са облагаеми предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, както и наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд “Култура“. Следователно паричните и предметни награди, които не са предоставени от работодател или възложител и не попадат в горното изключение, подлежат на облагане по реда на глава пета, раздел VI от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа се определя като разлика между облагаемия доход по чл. 35 и вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване (чл. 36 от ЗДДФЛ). Според чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите по глава пета, придобити през данъчната година, се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа.
По отношение на доходите, упоменати в чл. 35 от ЗДДФЛ следва да се има предвид и това, че според закона за тях не се дължи, съответно не се удържа и/или внася авансово данък. Физическите лица, получатели на доходите, следва да ги декларират в годишната си данъчна декларация по чл. 50 от същия закон. Ангажимент на платците на такива доходи е да предоставят информация по реда на чл. 73, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ.
По отношение на осигуряването:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начисленитеи неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност, ограничени до въведения нормативен максимум. В цитираната разпоредба се съдържа основно понятие в осигурителното право, а именно”осигурителен доход”. Същата дава легална дефиниция на осигурителен доход, която е относима към всички групи задължително осигурени лица. В основата на осигурителния доход е трудовата дейност на осигуреното лице, независимо от правоотношението, в изпълнение на което е извършена – трудово, служебно, административно, гражданско и др. Цитираната норма има материален характер и е приложима по отношение на всички възнаграждения и доходи от трудова дейност, които представляват общия доход на осигуреното лице. Волята на законодателя е да се сумират всички доходи, с които се е увеличил патримониумът на лицето в резултат на положения от него труд. В този смисъл конкретният размер на задължението за осигуряване е функция от финансовите резултати на доходоносната трудова дейност, а не от упражнено право на избор. Свързването на осигурителния доход с трудовата дейност отговаря на същността на задължителното обществено осигуряване и на принципа за равнопоставеност на осигурените лица, прокламиран в чл. 3, т. 3 от КСО.
В този смисъл паричните награди са елемент на брутното трудово възнаграждение и дохода от лична трудова дейност, върху който се правят осигурителни вноски. В чл. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски са изрично посочени елементите на възнаграждението, другите плащания и обезщетенията, които не се включват в сумите, върху които се внасят осигурителни вноски. Тъй като сред тях не са посочени паричните награди, изплащани в юридическите лица с нестопанска цел, върху същите се дължат осигурителни вноски.
‘