3_5053/24.10.2008г.
ЗМДТ, чл. 14;
ЗМДТ, чл. 18, ал. 1;
ДОПК, чл. 99, ал. 5;
ДОПК, чл. 104
ОТНОСНО: подаване на коригираща декларация по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси
В запитване от Община „Х” е изложена следната фактическа обстановка: през 1998 г. жител на общината е подал декларация по реда на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, в която е посочил като съсобственици на имота своите сънаследници. Понастоящем това лице заявява желанието си да поправи подадената декларация, тъй като винаги се е смятал за единствен собственик или да коригира декларацията си като заяви обстоятелство, че е придобил имота по давност поради изтичането на 10-годишен срок от първоначално декларираното. Като втори вариант лицето поставя запитване може ли да декларира имота с нова декларация, позовавайки се на придобивна давност в негова полза, без да се е снабдил с нотариален акт за установяването на собствеността му. В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Може ли служителят на общината, който има правата и задълженията на орган по приходите, да откаже да приеме коригираща декларация относно собствениците на имота или следва да я приеме именно защото представлява декларация, която административният орган не е длъжен да проверява относно обстоятелството кой е действителният собственик на имота?
2. Пречка ли е подадената по-рано декларация, за да се приеме ново заявяване на имота от декларатора, като с новата декларация посочва същия имот като свой собствен, придобит по давност, без да се е снабдил или без да представя нотариален акт в този смисъл?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр.105/2005г., посл. Изм. ДВ, бр.69/2008г.) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ, обн. ДВ, бр.117/1997г., посл. изм. ДВ, бр. 70/2008г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По силата на ал.3 от същата норма в производствата по ал.1 тези служители имат правата и задълженията на органи по приходите.
На основание чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът, съответно ползвателят е длъжен дауведоми за новопостроените или придобитите по друг начин имоти писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. В ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
Задълженото лице има право да коригира допуснатите неточности и грешки в декларацията си, когато прецени, че декларираните от него данни и обстоятелства са неверни, независимо дали става въпрос за виновно или невинно допусната неточност.
Според текста на чл. 104, ал. 1 ДОПК промени в подадена декларация могат да се правят само преди изтичането на законоустановения срок за подаването й. В конкретния случай срокът, през който може да се подаде коригираща декларация е изтекъл, тъй като декларацията е подадена през 1998 г. От друга страна не са настъпили промени в декларираните обстоятелства, за да се мотивира подаването на нова декларация по реда на чл.14, ал.2 ЗМДТ.
По силата на чл.99, ал.5 от ДОПК приемането на декларация може да бъде отказано от орган по приходите само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данни за идентификация по чл.81, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК. Следователно органътпо приходите не може да откаже да приеме декларация поради факта, че е подадена след законоустановения срок. Но следва де се има предвид, че съгласно чл. 104, ал. 3 от ДОПК подадената коригираща декларация по инициатива на декларатора след този срок се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
С оглед на това тя не подлежи на обработка.
По въпроса пречка ли е вече подадената декларация за имота, за да се приеме ново заявяване на имота считаме, че в конкретния случай при наличието на подадена декларация за имота е възможна единствено хипотезата на чл.14, ал.2 от ЗМДТ при условие, че е налице промяна на някое обстоятелство, което има значение за определянето на данъка. Промяната на дяловете на собствениците (сънаследниците) на въпросния имот за целите на данъчното облагане ще е възможна само след представянето на нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост. Нотариалните актове са официални свидетелстващи документи с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа. Всички държавни и общински органи са длъжни да зачитат и да се съобразяват с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност.
Попълването и подаването на данъчна декларация не е само по себе си основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на собственост. Вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в гражданското законодателство.
Освен това в материалния закон е предвидена възможност за служителите на общинската администрация да проверяват подаваните декларации и да изискват допълнителни данни за облагаемия имот, да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва(чл.18, ал.1 ЗМДТ).
‘