3_898/18.03.2010 г.
ЗКПО, чл. 227, чл. 230, чл. 231, чл.232
Относно: Данъчно третиране и облагане на приходите от томбола
Постъпило е писмено запитване относно прилагането на данъчното законодателство. Според изложеното в същото предстои организирането на първи кръг от републиканския шампионат по картинг на затворен маршрут. Поради липса на спонсори и с цел събиране на средства за провеждане на състезанието се желае изразяване становище по следния въпрос:
При организирането на томбола с предметни награди срещу талон от 2 (два) лева какво е задължението на Сдружение „……………” във връзка с облагането на приходите от томболата и документалната им обоснованост?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ, бр.95/2009 г.) изразяваме следното становище:
В разпоредбите на ЗКПО не съществува определение на понятието “томбола“ и поради това субсидиарно се прилага дефиницията, дадена в Закона за хазарта (ЗХ).
Съгласно чл. 46 от ЗХ томболите са еднократни или многократни хазартни игри, които се разиграват с участието само на продадени билети. Билетите на томболите са ценни книги на приносител. Организатори на томболи могат да бъдат само организации с нестопанска цел – юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в случаите, предвидени в ЗХ.
Томболите се организират публично, като се осигурява на публиката възможност за следене на правилата на играта и за разпределение на печалбите. Печалбите от томболите се обявяват и се разпределят публично, чрез жребий, по предварително обявена схема, като печеливш е участникът, открил знак, или фигура, или изпълнил друго условие при изтегляне на билета.
Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗХ могат да организират само еднократни лотарии и томболи с благотворителна цел, която предварително е декларирана и приета от Държавната комисия по хазарта.
В случай, че се осъществи организиране на томбола по повод провеждането на първия кръг от републиканския шампионат по картинг на затворен маршрут, тази дейност ще бъде обложена по реда на глава тридесет и втора„Данък върху хазартната дейност” от ЗКПО.
Съгласно чл. 227 от ЗКПО хазартната дейност от томболи се облага с данък, който е окончателен. Данъчната основа за определяне на данъка е номиналът на залога, посочен в билети или други документи за участие (чл. 229 от ЗКПО). Тук е и основната разлика в сравнение с всички други алтернативни данъци, а именно, че данъчната основа и съответно дължимият данък се определят не на базата на действително направените залози, а съобразно номиналната стойност на всички билети или други документи за участие, независимо колко от тях ще бъдат продадени.
Считано от 01.01.2010 г. данъчната ставка е 15 на сто върху формираната данъчна основа на основание чл. 230 от ЗКПО. Данъкът се декларира ежемесечно до 10-то число на следващия месец с декларация по образец пред ТД на НАП, пред която организаторът на томболата ерегистриран (чл. 231 от ЗКПО).
Внасянето на данъка е регламентирано в разпоредбата на чл. 232 от ЗКПО. Имайки предвид специфичния метод за определяне на данъчната основа, то е особен и редът за внасяне на данъка. Същият се внася преди получаване на документите за участие или осъществяване на вноса им. Получаването на документите за участие в томболата се извършва само след представяне на документите за платения данък. Данъкът се внася по сметката на ТД на НАП по регистрация на организатора на хазартната игра.
В сила от 1 януари 2010 г. организаторите на хазартните игри – лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено подават годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Това всъщност е екземплярът, съставян за статистически цели – отчетът по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.
Във връзка с принципа за документална обоснованост на стопанските операции,регламентиран в чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството (ЗСч), сдружението следва да притежава документи за извършените разходи. Принципът за документална обоснованост е обособен и в самостоятелна обща разпоредба за целите на корпоративното подоходно облагане – чл.10 от ЗКПО. Счетоводните разходи се считат за документално обосновани и се признават за данъчни цели, когатоса документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които се отчитат разходи. В този смисъл всеки документ, съдържащ предвидените в чл.7, ал. 1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи. Формата на счетоводните документи не е регламентирана изрично в нормативната уредба, но следва да е спазено изискването за съдържанието им.
‘