3_376/16.02.2015 г.
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ, чл.43, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4 ;
ЗДДФЛ, чл.50, ал.1, т.1;
ЗКПО, чл. 78;
ЗКПО, чл. 3, ал. 2;
ЗСч, чл.4, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4
Относно: Данъчно третиране на дължим акциз, събиран от специализиран обект за дестилиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Според изложеното в него дружество е реализирало приходи през отчетната 2014 г. от магазин за промишлени стоки и казан за изваряване на ракия. Приходите от търговската дейност са осчетоводени по сметка 702 „Приходи от продажби на стоки”, а от казана за изваряване на ракия по сметка 703 „Приходи от продажби на услуги”. Допълнително бе уточнено, че дружеството за предоставената услуга събира такса за ползване на казаните и акциз за получената ракия от крайните клиенти. С работника извършващ изваряването на ракия е сключен граждански договор.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
1.Как ще се определи финансовият резултат на дружествотовъв връзка с подаването на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г.?
2. Платеният акциз на митницата разход ли е на дружеството?
3. Следва ли работникът да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 107 от 24Декември 2014г.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр.107 от 24 Декември 2014г.) изразяваме следното становище:
По първи и втори въпрос:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Както става ясно от фактическата обстановка в запитването дейността надружеството през 2014 г. е била свързана с търговия на дребно и пункт за изваряване на ракия. Финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат, посочен в чл.18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на този закон за определяне на данъчния финансов резултат. В случаясчетоводният финансов резултат на дружеството следва да се формира от приходите от търговската дейност, осчетоводени по сметка 702 „Приходи от продажби на стоки” и от приходите от пункта за изваряване на ракия, отразени по сметка 703 „Приходи от продажби на услуги”. При положение, чедружеството не е признало полагащият се приход в текущия период, съгласно посочените по-горе изисквания на счетоводното законодателство, на основание чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година.
Съгласно чл. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки, тютюневите изделия и енергийните продукти и електрическата енергия. На основание чл. 19 от същия закон стоките по чл. 2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз:
1. при тяхното производство на територията на страната;
2. при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка;
3. при тяхното внасяне на територията на страната.
Предвид разпоредбата на чл. 20, ал.1 и ал.2, т.1а от ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква от датата на извеждането на акцизни стоки от специализиран малък обект за дестилиране и обект за винопроизводство на малък винопроизводител, освен когато вино, произведено от обект за винопроизводство на малък винопроизводител, се изпраща до лицензиран складодържател на територията на страната, регистриран получател или временно регистриран получател в друга държава – членка на Европейския съюз, както и при изнасяне. Съгласно чл.43, ал.1, т.1 във вр. с чл.56, ал.1,т.1 от същия закон акцизът се начислява на датата, на която е станал дължим от регистрираното лице – собственик или наемател на специализиран малък обект за дестилиране с издаване на данъчен документ по чл.84, ал.1 от цитирания нормативен акт. По силата на чл. 43, ал. 2 от ЗАДС, лицата по ал. 1 са длъжни да декларират начисления за данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация.
Освен изложеното следва да се има предвид, че в т.4.5 от Общите разпоредби към Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП) е дадено определение на понятието разход. В счетоводен аспект същото представлява намаляване на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието, или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал. Дефинирането на понятието приход е представено в т.4.4 от НСФОМСП – Общи разпоредби и представлява нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределение между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.
Посочените правни норми се прилагат субсидиарно с изискванията на чл.4, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за счетоводството (ЗСч) и са свързани със спазването на основни счетоводни принципи, а именно:
– текущо начисляване – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
– предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
– съпоставимост между приходите и разходите – разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Това на практика означава, че събраният и подлежащ на внасяне в бюджета акциз от крайните клиенти следва да бъде отчетен в разчетните сметки на дружеството. Същият не е счетоводен приход и разход на дружеството.
По трети въпрос:
По смисъла на §1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, извънтрудови правоотношения са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическото лице, което не е едноличен търговец.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход на физическите лица, получаващи възнаграждения по извънтрудови правоотношения (т.е. на основание на сключен граждански договор с платеца – дружество) се определя, като придобитият доход се намалява с 25% разходи за дейността.
В този случай, в изпълнение на чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 1 на същия член от ЗДДФЛ, платецът на дохода (дружеството) определя авансовия данък като разлика между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски иудържа данъка при изплащането му, освен в случая, когато лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ предприятието – платец на доход по чл. 29 издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43, сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.
На основание чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи по извънтрудови правоотношения.
‘