3_2435/31.07.2012г.
ЗКПО, чл. 26, т. 2;
ЗКПО, чл. 31, ал. 1, т. 8;
ЗКПО, чл. 31, ал. 6;
ЗКПО, чл. 92;
ЗДДФЛ, чл. 21, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 22, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50
Относно: данъчно третиране на дарения по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Според изложеното в запитването физическо лице /ФЛ/ има заболявания и притежава решение на ТЕЛК, с което му е определена 80 % намалена работоспособност.
Във връзка с горното същото е решило да търси дарители, които да финансират лечението му, поради което са поставени следните въпроси:
1.Какви са данъчните облекчения за физическите и юридическите лица съгласно българското данъчно законодателство при извършване на дарение за лечението на ФЛ?
2.Какви документи трябва да бъдат издадени между страните и къде следва те да се представят?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006г., посл. изм. ДВ. бр.40 от 29.05.2012 г.)и ЗКПО (обн. ДВ, бр. 105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 40 от 29.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) изразяваме следното становище:
Дарението като правна сделка е уредено нормативно в чл. 225 – 227 от Закона за задълженията и договорите. То е договор, по силата на който дарителят преотстъпва веднага и безвъзмездно имуществено право на надарения, а той го приема. Дарението е едностранен договор, като същинско задължение възниква само за дарителя – да прехвърли свое имуществено право. Съществено при дарението е, че то е безвъзмезден договор. Отсъствието на насрещен еквивалент е характерна особеност, която отличава този способ от търговската сделка.
С оглед обстоятелството дали бъдещият дарител е юридическо лице или физическо лице е необходимо да се има предвид следното:
1. Дарението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец:
В тези случаи е приложим ЗКПО, който не съдържа определение на понятието “дарение“.
При този вид сделка са налице само разходи без постъпления, което води до нарушаване на един от основните счетоводни принципи, а именно принципа за съпоставимост между приходите и разходите.
Разпоредбите, свързани с разходите за дарение се съдържат в част втора, глава седма “Данъчни постоянни разлики“ на ЗКПО. За целите на данъчното облагане с корпоративен данък се признават разходите за дарения до определен ограничителен праг в зависимост от лицата, посочени в чл. 31, ал. 1 – 4 от същия закон, в чиято полза са направени при условие, че данъчно задължените лица, които ги извършват, са приключили съответния данъчен период (финансовата година или тримесечието при авансовото облагане) с положителен финансов резултат (счетоводна печалба). Съгласно чл. 31, ал. 6 от ЗКПО не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
Следва да се има предвид, че даренията, отчетени като разходи, не са обект на облагане с данък върху разходите по реда на част четвърта от ЗКПО.
Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 8 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато са направени в полза на хора с увреждания.
В конкретния случай, достатъчно е надареният да е увреден по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ “увреждане“ е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. Уврежданията се удостоверяват с решение на ТЕЛК, което според изложеното в запитването ФЛ притежава.
Когато дарението не отговаря на горепосочените критерии, то е непризнат разход за данъчни цели и с него се увеличава счетоводният финансов резултат на основание чл. 26, т.7 от ЗКПО. На същото основание се увеличава счетоводния финансов резултат и с превишението на разхода за дарение над размера от 10 % от положителния счетоводен финансов резултат /счетоводната печалба/. Данъчното облекчение за дарения, се включва в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, респективно чл. 50 от ЗДДФЛ.
Следователно при изпълнение на посочените по – горе изисквания е налице възможност дарението да бъде признато за данъчни цели.
Необходимо е да се посочи, че разходите за дарение, извършени от предприятията следва да са документално обосновани, като при нарушение на това изискване е налице основание за увеличаване на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
Първични счетоводни документи са тези, които съдържат реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството са:
– наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
– дата на издаване;
– наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
– предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
По отношение на документите, удостоверяващи дарението, е необходимо да са налице такива, съдържащи необходимите реквизити и удостоверяващи, че същото е реално получено.
2. Дарението е извършено от физическо лице:
На основание чл. 22, ал. 1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи се намалява с дарения, направените през съответната календарна година, в следните размери:
– до 5 на сто, когато дарението е в полза на: здравни и лечебни заведения (става въпрос за здравните заведения по чл. 21, ал. 3, т. 1-3 от Закона за здравето и лечебните заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения; специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на Фонд “Социална закрила“ към министъра на труда и социалната политика; специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, съгласно Закона за народната просвета; детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии; бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството; регистрирани в страната вероизповедания; специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания; Българския Червен кръст; културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна; юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството; фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници “; комуни за лечение на наркозависими; детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ);
– до 15 на сто за дарение за културата. По смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗДДФЛ, дарение за култура е безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.
– до 50 на сто, когато дарението е в полза на Център „Фонд за лечение на деца“ и/или Център „Фонд за асистирана репродукция“.
Общият размер на данъчното облекчение за дарения не може да превишава 65 на сто от сумата от годишните данъчни основи. При изчисляването на сумата от годишните данъчни основи, за целите на данъчното облекчение за дарения, не се включва годишната данъчна основа за доходите на физическото лице от стопанска дейност като едноличен търговец.
От изложената по – горе нормативна уредба е видно, че законодателят не е предвидил ползване на данъчно облекчение от дарители, които са физически лица,
направили дарение в полза на хора с увреждания.