3_2439/18.08.2011г.
ЗДДС, чл.21, ал.2
ЗДДС, чл.68-72
ЗДДС,чл.117
Относно: данъчно третиране на доставка на услуга съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС в България, като няма регистрация в друга страна членка на ЕС. Основната дейност на дружеството е производство на мебели, като са осъществени вътреобщностни доставки на мебели за холандска фирма с валиден VAT №. За извършените ВОД са използвани посреднически услуги на фирма, която е регистрирана в Холандия и е издала фактура за извършената услуга.
Предвид изложеното се поставят следните въпроси:
1. Облагаема сделка ли е комисионната услуга?
2. Съставя ли се протокол за начисляване на ДДС?
3. Налице ли е право на данъчен кредит?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС(обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следнотостановище:
От изложеното в запитването става ясно, че дружеството е получател на посредническа услуга, като доставчик на същата е холандска фирма. За стойността на извършената посредническа услуга е издадена фактура от доставчика, в която същата е изчислена на база на фактурираните от дружеството ВОД и процента на комисионната. В случая е налицедоставка на посредническа услуга във връзка с доставка на стока.
На основание чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба доставка, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.
За да се прецени в настоящия случай данъчното третиране на тази доставка на услуга (облагаема или необлагаема), следва да се определи мястото на изпълнение на същата с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (обн. ДВ, бр.95 от 01.12.2009г., в сила от 01.01.2010г.) е променен общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и е заменен с нов, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и установяването насъщия.
В случая приложение ще намери разпоредбата на чл.21, ал.2 на ЗДДС, която предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и това е територията на Република България. Налице е доставка на посредническа услуга, с място на изпълнение на територията на страната, която доставка не е сред изрично посочените като освободени такива в разпоредбите на Глава ІV от закона. Същата не е и сред посочените като облагаеми с нулева ставка на данъка доставки в Глава трета от ЗДДС. Това означава, че същата е облагаема, като приложимата данъчна ставка е 20 на сто съгласно чл.66, ал.1, т.1 от същия закон.
Разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС предвижда, че когато се доставят услуги данъкът е изискуем от получателя по доставката при едновременно наличие на следните обстоятелства:
-доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната;
-доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема;
-получателят еданъчно задължено лице.
Следователно, с оглед изложеното по-горе следва се определи дали холандският доставчик е лице, установено на територията на страната.
В §1, т.11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието “лице, установено на територията на страната“ и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката. “Постоянен обект“ по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. За дефинирането на понятието “постоянен обект“ следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С231/94; С 260/95), съгласно която под “постоянен обект“ следва да се разбира “дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги“. С други думи, за да бъде определен като постоянен, конкретният обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
При положение, че доставчикът е лице, установено на територията на страната, то разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС няма да намери приложение и дружеството няма да е данъчно задължено лице за данъка.
В случай обаче, че доставчикът на посредническата услуга не е установен на територията на страната, разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС ще намери приложение и данъчно задължено лице за ДДС ще е дружеството. На основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС следва да се издаде протокол, като съгласно ал.3 на цитираната разпоредба същият следва да се издаде не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Общите условия, регламентиращи правото на приспадане на данъчен кредит, са разписани в разпоредбите на чл. 68 – чл.72 от ЗДДС, като ограниченията са посочени в чл.70 от същия закон.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС когато услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не попадат в ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, предвидени в чл. 70, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Изрично в разпоредбата на чл.71, т.2 от ЗДДС е посочено, че в случаите когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма от същия закон лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит при условие, че е издало протокол по реда на чл.117 и е спазило изискванията на чл.86 от закона.
Предвид гореизложеното може да се обобщи, че горепосочените условиятрябва кумулативно да бъдат налице, за да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит.
‘