Относно: Данъчно третиране на дейност по изкупуване на излезли от употреба моторни превозни средства, оловни акумулатори и продажба на добити от разкомплектованите ИУМПС годни авточасти
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № …….25.03.2013г. в Дирекция …… е изложена следната фактическа обстановка:
С Решение на РИОСВ ….., дружеството е получило разрешение да извършва дейност по третиране на отпадъци, т.е. да изкупува ИУМПС /излезли от употреба моторни превозни средства/ и оловни акумулатори и да ги разкомплектова.
Поставени са следните въпроси:
Как следва да се прилага ЗДДС по отношение на закупуването на ИУМПС
/документиране на доставките, начисляване на ДДС, право на данъчен кредит и т.н./, когато се закупува от:
а/ данъчно незадължено физическо лице в България,
б/ данъчно незадължено физическо лицеот ЕС и трети страни,
в/ данъчно задължено лице, регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС в България,
г/ данъчно задължено лице, регистрирано или нерегистрирано по ДДС в ЕС и трети страни.
2. Как следва да се процедира по ЗДДС, когато се разкомплектова налично като стока употребявано МПС /основната дейност е търговия с употребявани автомобили/ с цел да се продаде на части.
3. Как следва да се прилага ЗДДФЛ по отношение на покупката на ИУМПС от физически лица:
– граждани на България,
– граждани на държава членка на ЕС, когато покупката става на територията на страната членка и когато покупката става на територията на България,
– граждани от трета страна, когато покупката става на територията на трета страна и когато покупката става на територията на България.
Как се документират доставките?
Следва ли да се удържа данък?
Деклариране и внасяне на данъка?
Във връзка с поставените въпроси, изразяваме следното становище:
По прилагане на разпоредби на ЗДДС:
Данъчното третиране на доставките на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, както и доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка е указано в Глава деветнадесета “а“ от ЗДДС. Тези доставки са облагаеми по смисъла на закона, но за тях е въведена схемата на т.нар. “обратно начисляване“ на данъка. Схемата на “обратното начисляване“ на ДДС при тези доставки изисква данъкът да се дължи от получателя по доставката, когато той е регистрирано по закона лице и то независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице, предвид разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от ЗДДС.
В приложение № 2 към глава деветнадесета “а“ от ЗДДС са посочени стоки и услуги, за които е приложим специалният ред за тяхното облагане, както следва:
1. Битови отпадъци по Закона за управление на отпадъците.
2. Производствени отпадъци по Закона за управление на отпадъците.
3. Строителни отпадъци по Закона за управление на отпадъците.
4. Опасни отпадъци по Закона за управление на отпадъците.
5. Услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1 – 4.
По силата на § 2, ал. 1 от ДР на Закона за движение по пътищата, снетите от отчет пътни превозни средства се считат за отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. В този смисъл, „отпадък“ е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.
Предвид гореизложеното, закупуването наИУМПС /излезли от употреба моторни превозни средства/ и оловни акумулатори попада в приложение № 2 на ЗДДС.
Глава 19а на ЗДДС урежда специален данъчен режим по отношение на облагането с този данък – тези доставки се изключват от общите правила за изискуемост на данъка от доставчика по доставката, документиране и отчитане на доставките и внасяне на данъка.
В тази връзка, ако Вие сте получател по доставки на стоки или услуги, посочени в приложение № 2 и сте регистрирано по ЗДДС лице, то данъкът е изискуем от Вас съгласно чл.163а ал.2 от ЗДДС, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Начисляването на данъка от получателя се извършва по реда на чл.163б от ЗДДСс издаване на:
1. протокол по чл. 117, ал. 2 в срока по чл. 117, ал. 3 – когато доставчикът е данъчно задължено лице.
2. общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период – когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени, като протоколът се издава на последния ден на съответния данъчен период.
Начисляването на данъка се извършва съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС.
Получателят има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, който сам си е начислил при общите правила назакона. Правото на данъчен кредит е налице при условията на чл.71, т.2 от ЗДДС, а именно – лицето упражнява правото си на приспадане, когато е изпълнило следните условия – издало е протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма; в случаите по чл. 161 или 163а, когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който е посочено съответното основание за неначисляване на данък.
При условие, че доставчик на стоката е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка, за Вас ще са приложими разпоредбите на чл.13, ал.1и чл.84 от ЗДДС.
В случай, че доставчиците на стоките са от трети държави, би била налице хипотезата на чл.16, ал.1 от ЗДДС. Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната.
В случай, че се разкомплектова стока – употребявано МПС, с цел продажба на части, следва да се има предвид следното:
След обработка на съответната стока може да сеполучат части, които могат да сеизползват и такива, представляващи отпадъци. При последващапродажба на отпадъците ще е приложим специалния ред на гл.19а от ЗДДС. По отношение на последващапродажба наполучените части, които не са «отпадъци» ще бъдат приложими общите разпоредби на закона.
По прилагане на разпоредби на ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2, буква «г» от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
Определения за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци са дадени в § 1, т. 41 /събиране/; т. 43 /транспортиране/ и т. 44 /третиране, което включва оползотворяване или обезвреждане/ от допълнителните разпоредби на ЗУО в сила от 13.07.2012г.
Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква:
1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или
2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.
Видно от приложението към запитването, дружеството притежава Решение № 14-ДО-194 от 18.03.2013г. от Регионална инспекция към Министерство на околната среда и водите. Същото е издадено на основание чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО и с него се разрешава извършването на дейности по третиране на отпадъци в т.ч. излезли от употреба моторни превозни средства и оловни акумулаторни батерии.
Правното основание за облагане на доходи, придобити от физически лица /български и чуждестранни/ при продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лице, което има право да извършва третиране на отпадъци в съответствие със ЗУО е чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ. Съгласно посочената ал. 10 брутните доходи на местни и чуждестранни физически лица, придобити при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, буква «г» се облагат с окончателен данък. Облагането с окончателен данък за сделки, сключени на територията на страната е валидно за всички посочени в запитването лица, без значение дали те са български граждани или граждани на страна от ЕС или трета страна. За сделки сключени извън територията на страната /изкупуване на ИУМПС/ следва да имате предвид, че излизат извън обхвата на ЗДДФЛ.
На основание чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 10%. Удържането и внасянето на данъка е задължение на платеца на дохода /дружеството/ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода от предприятието – разпоредба на чл. 65, ал. 1 от закона.На основание чл. 55 от ЗДДФЛ предприятието – платец на доходи, задължено да удържа и внася данъци по реда на този закон, в т.ч. коментираните доходи, подават декларация по образец 4001 за дължимите данъци. Разпоредбата на чл. 56 от закона определя, че декларацията образец 4001 се подава в срока за внасяне на дължимите данъци.
Съгласно чл. 66 от ЗДДФЛ, данъците удържани от платеца на дохода, в т.ч. и окончателните данъци, се внасят в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите /НАП/ по мястото на регистрация на платеца на дохода. Също така предвид разпоредбата на чл. 73 от ЗДДФЛ, предприятията са задължени да изготвят справка по образец за доходите на физически лица, различни от доходи по трудови правоотношения и пенсии, изплатени през данъчната година. Това задължение се отнася и за доходите по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ, изплатени на местни физически лица. Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ следва да се представи в срок до 30 април на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по място на регистрация на платеца на дохода.
Предвид разпоредбата на чл. 52, т. 4 от ЗДДФЛ за доходите, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 от същия закон, физическите лица не са задължени да подават годишна данъчна декларация.
За доходите по чл. 38, ал. 10 в ЗДДФЛ не е предвидено да се издава специален документ от физическите лица, удостоверяващ размера на получената от тях сума и удържания данък /чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ/.
Наред с изложеното следва да имате предвид, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството /ЗСч/, предприятията осъществяват счетоводството на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставяне на документи съгласно действащото законодателство. Правилното определяне на данъчния финансов резултат на дружеството изисква да бъдат спазени изискванията на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Съгласно чл. 10 от закона счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. С оглед признаването за данъчни цели на разходите дружеството следва да разполага с първични счетоводни документи, притежаващи минималния брой реквизити, предвидени в чл. 7, ал. 1 от ЗСч, а именно:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция.