53-00-1127
20.12.2012 г.
ЧЛ. 2, АЛ. 1, Т. 1 ОТ ЗКПО ;
ЧЛ. 1, Т. 2 ОТ ЗКПО;
ЧЛ. 30 ОТ ЗКПО;
§ 1, Т. 17, Б.“Б“ ОТ ДР НА ЗКПО
В дирекция,,Обжалване и управление на изпълнението” …..е постъпилописмено запитване, прието с вх. №….., относно данъчно третиране на дейностите на сдружение ,,Х”.
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
,,Х” е сдружение с нестопанска цел в частна полза. Сдружението осъществява допълнителна стопанска дейност, свързана с основния предмет на дейност на сдружението. В края на 2012 г. сдружението ще проведе конкурс за определяне на ,,Кола на годината”. Мероприятието ще се проведе извън София и в него ще участват членове на сдружението. Разходите по организацията, настаняването в хотел и за храна ще бъдат за сметка на сдружението. По време на мероприятието сдружението ще извърши и рекламни услуги, от които ще реализира приходи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Считат ли се описаните разходи заразходи свързани съснестопанската дейност на сдружението?
2. Ще бъдат ли данъчно признати описанитеразходи?
Предвид обстоятелството, че в запитването липсва подробна фактическа обстановка (само членове на сдружението ли участват в мероприятието, вида на договорите за реклама и др.)изразявам следното принципно становище, което е основано на относимата нормативна уредба:
За да се определи една дейност като нестопанска,същата следва да е изцяло съобразена и да отговаря на изискванията на чл.3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани с чл. 3, ал. 2-6 от ЗЮЛНЦ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13 на същата разпоредба. Без да абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в цитираната правна норма, ТЗ отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи (чл. 2 от ТЗ) и то по отношение на физически лица. В резултат на това, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
?дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
?цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
В връзка с гореизложеното, при преценка на данъчното третиране на извършваната от сдружението стопанска дейност, следва да се има предвид, че ако тази дейност отговаря на посочените по-горе критерии, печалбите от нея подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. Размерът на данъка е 10 на сто съгласно чл. 20 от ЗКПО.
При формиране на данъчния финансов резултат е приложима разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. По смисъла на § 1, т. 17, б.“б“ от ДР на ЗКПО “неразпределяеми разходи“ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели.
За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел (чл. 30, ал. 2 от ЗКПО).
Според регламента на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО годишна данъчна декларация(ГДД) за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък подават задължените лица, които се облагат с корпоративен данък. Съгласно ал. 2 на същата правна норма годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
Местните юридически лица, които не са търговци (сдруженията с нестопанска цел), подават ГДД по чл.92 от ЗКПО, само в случаите, когато осъществяват сделки по чл.1 от ТЗ и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и /или са данъчно задължени за данък върху разходите по чл.204, ал.2 от ЗКПО.
С оглед пълнота на изложението следва да се има предвид, че сдружението като юридическо лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), което подлежи на облагане с корпоративен данък, е данъчно задължено лице за данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и 3 от ЗКПО в случаите, когато е извършило представителни разходи свързани с дейността и разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност за частта от разходите, относима към стопанската им дейност. Освен това данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи, представени в натура по чл. 204, т. 2 от ЗКПО са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол (чл. 207, ал. 2 от ЗКПО).
На основание чл. 217, ал. 1 от ЗКПО данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация по чл. 92 от с.з.
Предприятията с нестопанска цел прилагат Счетоводен стандарт 9 – ,,Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска цел (СС 9). Според т.3.3. от СС 9, имуществените вноски на учредителите (първоначални и последващи) се отчитат като собствен капитал в предприятията с нестопанска цел.
Даренията, които не са обвързани с условия и членският внос се признават като текущ разход за периода (т. 3.4 от СС 9). Когато даренията са обвързани с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на СС 20 – ,,Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”.
За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в СС 9, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти.
От гледна точка на данъчното законодателство, приходите от членски внос и от дарения се третират като приходи от нестопанска дейност и като такива не подлежат на данъчно облагане.
По отношение на договор за спонсорство, тъй като липсва изрична правна разпоредба, същият най-общо би могъл да се дефинира като договор, по силата на който спонсорираното лице получава икономическа помощ от спонсора за реализиране на спортна, културна, научна или друг вид дейност, срещу което се задължава да рекламираспонсора като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или продуктите му. Страните по договора за спонсорство сами определят своите права и задължения, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на насрещна престация, която го отличава от дарението, при което винаги е налице безвъзмездност. Насрещната престация, която дължи спонсорираното лице може да е имуществено нееквивалентна или еквивалентна на предоставената от спонсора икономическа помощ.
В случаите, при които в съответствие с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация – реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, тогава сделката се квалифицира като ,,търговска”, по смисъла на чл.1 и чл.286 от ТЗ. Ако такава е налице, приходът като част от общия счетоводен финансов резултат, следва да се обложи с корпоративен данък. Данъчната основа за облагане с данък се определяот счетоводния финансов резултат, който се преобразува по реда на ЗКПО при прилагане изискванията на чл.18 и чл.22 от с.з.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.