данъчно третиране на дейността на застрахователен брокер съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

3_550/21.02.2011г.
ЗДДС, чл.12
ЗДДС, чл.21
ЗДДС,чл.47
ЗДДС, чл.68-72
ЗДДС, чл.124
Относно: данъчно третиране на дейността на застрахователен брокер съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитванетодружеството е с основен предмет на дейност в сферата на застраховането, здравното осигуряване и пенсионното осигуряване. Същото евписано в публичен регистър на застрахователните брокери към Комисията за финансов надзор, съгласно удостоверение №……….. от 18.06.2009г., издадено от председателя на комисията. Дружеството извършва застрахователно посредничество по възлагане от потребител на застрахователни услуги и презастрахователно посредничество по възлагане от застраховател или презастраховател. Отношенията между застрахователния брокер и застрахователите са уредени чрез писмен договор за застрахователно посредничество. Основната икономическа дейност на дружеството съгласно § 1, т.3 от ДР на Закона за регистър БУЛСТАТ е с код 6622, като основен критерий за определянето й е най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността – 100%. Във връзка с изложеното се поставят следните въпроси:
1. Ще подлежи ли дружеството на задължителна регистрация по ЗДДС при облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, като по смисъла на чл.47 от ЗДДС освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от застрахователи и презастрахователи, от застрахователни брокери и застрахователни агенти?
2. Възможна ли е доброволна регистрация по ЗДДС и при такава кои сделки ще са облагаеми?
3. При евентуална регистрация по ЗДДСи при извършване на друг вид дейност в сферата на застраховането, например консултантски услуги при регресни искове, същите ще подлежат ли на облагане с ДДС? За свързаните с тази дейност разходи би ли следвало да се приспада ДДС?Като регистрирано лице за целите на ЗДДС как следва дружеството да оформи отчетните регистри и справката –декларациязададен период?
При така изложенатафактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следното принципностановище:
На основание чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба доставка, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.
В Глава четвърта от ЗДДС са посочени освободените доставки и придобивания, като в разпоредбата на чл.47 от същия като такива фигурират доставките на застрахователни услуги. За да сетретира дадена доставка като освободена законодателят е предвидил изисквания както по отношение на предмета на самата доставка на услуга, така и по отношение на качеството на лицата, които я осъществяват.В случай, че предоставяните от дружеството други услуги в сферата на застраховането не могат да се квалифицират като застрахователни услуги по смисъла на чл.47 от закона, то за тези доставки ще са приложими общите разпоредби на ЗДДС.
Настоящото запитване касае доставки на услуги, поради което за определяне мястото на изпълнение на същите приложение ще намериразпоредбата на чл.21 от ЗДДС.
По силата на чл.21, ал. 1 от закона мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получателят е данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Тук е необходимо да се съобрази и разпоредбата на ал.5 от цитираната правна норма, съгласно която мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където получателят е установен, или има постоянен адрес, или обичайно пребиваване, когато са налице следните условия:
1. Получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постояненадрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
2. Доставените услуги са сред изрично посочените в т.2, б. „а” до б.”н”, като в б.”д” са посочени доставките на банкови, финансиви, осигурителни, застраховетелни и презастрахователни услуги с изключение на отдаването под наем на сейфове.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДСмястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайно пребиваване на получателя. По силата на чл.21, ал.3 от закона когато получателят по ал.2 използва услугите изключително само за лични нужди или лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение се определя по реда на ал.1.
Общите условия, регламентиращи правото на приспадане на данъчен кредит, са разписани в разпоредбите на чл. 68 – чл.72 от ЗДДС, като ограниченията са посочени в чл.70 от същия закон.
Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от закона когато стоки и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави. Видно от текста на нормата, правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от предназначението на стоките/услугите, т.е. от значение е дали същите ще се използват за облагаеми или за освободени доставки.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се има предвид и разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗДДС, съгласно която за целите на ал.1 от същата за облагаеми доставки се смятат и:
1. Доставкитев рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;
2. Доставките на финансови услуги по чл.46 и на застрахователни услуги по чл.47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл.28.
Съгласно чл.73, ал.1 от закона регистрираното лице има право на приспадане на частичен данъчен кредитпо отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит и оборота, отнасящ се за всички извършени от лицето доставки и дейности.
Предвид гореизложеното, в случай, че дружеството осъществява единствено застрахователни услуги по чл.47 от закона, то за същото няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит по отношение на данъка за стоките и услугите, които получава. При положение, че осъществява и облагаеми доставки по смисъла на закона, то ще е налице право на приспадане на частичен данъчен кредит.
На основание чл.124, ал.1 от ЗДДС регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на ал.2 от цитираната разпоредба регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Съгласно чл.113, ал.2, изр.първо от ППЗДДС дневникът за продажбите следва да се изготви по образец – Приложение №10 от същия нормативен документ, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. На основание чл.124, ал.4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази полученитеот него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1. Съгласно чл.113, ал.3, изр.първо от ППЗДДС дневникът за покупките следва да се изготви по образец – Приложение №11 от същия нормативен документ, независимо от вида и формата на водене на счетоводството.
По силата на чл.113, ал.17 от ППЗДДС доставките с място на изпълнение на територията на трета страна или територия, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл.69, ал.2 от закона, доставките на финансови услуги по чл.46 от закона и на застрахователни услуги по чл.47 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, както и доставките и дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност на лицето могат да се отразяват на един ред в отчетните регистри.
На основание чл.125 от закона регистрираното лице за всеки данъчен период подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157.
Съгласно чл. 88 от ЗДДС резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода данък за внасяне. Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода- данък за възстановяване.
В заключение уведомяваме, че предоставянето на отговор по въпросите за регистрация по ЗДДС е недопустимо поради факта, че е налице възложена проверка за регистрация по ЗДДС по подадено заявлениеот 14.02.2011г., която към настоящия момент не е приключила.

Оценете статията

Вашият коментар