ЗДДФЛ – чл. 11, ал.1; чл. 13, ал. 1, т. 24; чл. 29, ал. 1, т.1; чл. 29, ал. 2, б. „а“;
чл. 43; ал. 1; чл. 50, ал. 1, т. 1; чл. 53; чл. 73, ал. 1, т. 4;
ЗДДС – чл. 26, ал. 2; чл. 45, ал. 1; чл. 12, ал. 1; чл. 82, ал. 1, чл. 113, ал. 3, т. 1;
Относно: данъчно третиране на договори за рента и на получено финансиране
В отговор на направено от Вас запитване,постъпило с вх. № … от 27.11.2015 год. при Дирекция ОДОП – …,Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка основната дейност на ЗП … е отглеждане на непреработена земеделска продукция – малини, пшеница и орехи. За целта има сключени договори за наем на земя с Община … /малини и пшеница/ и с физически лица /орехи/. Договорите с физическите лица са нотариално заверени и са за бартер – наемната цена се заплаща чрез предоставяне на жито в натура по 50 кг./дка или чрез заплащането на равностойността му в лева.
През 2015 г. ЗП … кандидатства по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони ПРСР 2007-2013 за финансиране на ягодово насаждение. За целта лицето се регистрира по ЗДДС съгласно чл. 100 и започва да води двустранно счетоводство. Насаждението е изградено, условията по програмата за финансиране са изпълнени през месец юли 2015 г. Очаква се сумата на финансирането да постъпи по разплащателната сметка на лицето през месец Декември 2015 г. Същата ще бъде заведена в счетоводните регистри на ЗП … като дългосрочно финансиране, свързано с дълготраен актив.
ЗП … е самоосигуряващо се лице и доходите му се облагат по реда начл. 29 от ЗДДФЛ. Не е подавал декларация по чл. 29а, ал. 4 от същия закон.
Във връзка с горепосоченото, поставяте следните въпроси:
1.Как следва да се обложи очакваното финансиране през месец Декември?
2.Как следва да се третират за данъчни цели договорите за наем на земя /бартер/ с физическите лица? Трябва ли лицето да издаде данъчна фактура за раздаденото жито и да начисли ДДС? Следва ли земеделският производител да подава декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за тези договори?
Относно приложението на ЗДДФЛ:
По първи въпрос:
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, изразяваме следното становище:
Цитираните от Вас помощи са субсидии /финансирания/ и са обвързани с дейността Ви като регистриран земеделски производител.
ЗДДФЛ не регламентира получените субсидии, финансирания и помощи като доход на физическите лица, спрямо който да се прилага специално данъчно третиране. Поради това, този род плащания се разглеждат в контекста на общите правила за облагане и деклариране на доходите по смисъла на закона.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през течение на годината, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон.
В случай, че субсидията е предназначена за производство на непреработена селскостопанска продукция, съгласно нормата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход на физическите лица, регистрирани като земеделски производители се формира като разлика между придобит доход от дейността и 60 на сто нормативни разходи.
В случай, че субсидията е получена за дейността по производството на преработени продукти от селското стопанство /вкл. продажба на произведена декоративна растителност/ същата следва да се третира от физическото лице като облагаем доход от друга стопанска дейност по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, б.”а” от ЗДДФЛ.
В този случай облагаемият доход се определя като придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността.
В случай, че физическото лице не влага, съответно не използва получената субсидия за извършване на стопанска дейност, а за лични нужди, същата ще се определи като доход от друг източник. В тези случаи физическото лицеще формира облагаем доходпо реда на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ, т.е. брутната сума на получената субсидия ще подлежи на облагане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането – при плащане в брой;
2. заверяване на сметката на получателя на дохода или получаване на чека – при безналично плащане.
Получените доходи от стопанскадейностпо чл. 29 от ЗДДФЛ се облагат авансово на основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ и на годишна данъчна основа съгласно чл. 30 от закона.
В случай, че придобитият от Вас доход ще бъде през последното тримесечие на данъчната година, авансов данък не се дължи на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, за придобитите доходи, местните физически лица подават годишна данъчна декларация, а съгласно чл. 53, ал. 1 срокът за деклариране е 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
По втори въпрос:
Според изложеното съдържание на запитването сте регистриран земеделски производител и обработвате земя под аренда, като изплащате рента в натура със собствена продукция или равностойността й в лева.
Интересувате се представлява ли доход изплатената рента на собствениците и следва ли да подавате декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатените доходи.
Съгласно чл. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/,с договорът за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът – да извърши определено арендно плащане.Предмет на договора за аренда е облигационното право на ползване върху земеделската земя и/или движимите и недвижимите вещи за земеделско производство. По своята правна същност договорът за аренда е двустранно споразумение с възмезден характер, което следва да бъде облечено във форма за действителност. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, той се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.
Видно от посочените нормативни основания за полученото право да се обработва чужда земеделска земя съгласно договор за аренда, арендаторът трябва да заплати възнаграждение на арендодателя.
Изплатената /предоставената в натура/ рента или доход от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, се явява доход за получателите, но на основание чл.13, ал.1, т.24 от ЗДДФЛ е необлагаем доход и на основание чл.52, ал.1, т.3 от с.з. не седекларират с годишна данъчна декларация.
Когато платците на доходи от наем на земеделска земя са предприятия или самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, те подават пред НАП информация със справка по чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ в случаите на изплатени доходи по чл. 13, ал. 1, т. 24, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.
Относно приложението на ЗДДС:
По първи въпрос:
Съгласно чл.26, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смята за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Така определената данъчна основа се увеличава и с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката. В тази връзка, следва да се определи дали полученото от Вас финансиране е пряко свързано с конкретна доставка. По смисъла на Параграф 1, т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона, субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не се считат за субсидии и финансирания пряко свързани с доставка тези от тях, които са предназначени единствено за покриването на загуби или за финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
Предвид описаната фактическа обстановка на запитването е видно, че полученото финансиране по мярка 121 от ПРСР 2007-2013 е предназначено за придобиване на ягодово насаждение или с други думи, придобиване на дълготраен актив. С оглед на изложеното, считам, че финансирането, което е предвидено дапостъпи по Вашите разплащателни сметки през месец декември 2015 година е свързано с разходи за придобиване на дълготраен актив, в резултат на което не бихме могли да го идентифицираме като финансиране пряко свързано с доставка по смисъла на разпоредбата на т.15 от Параграф 1 на ДР на ЗДДС. Поради което, същото не формира данъчна основа и не следва да бъде обложено с данък върху добавената стойност.
По втори въпрос:
Съгласно чл.8, ал.4 от ЗАЗ, арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти. В запитването сте посочили, че договорите с физическите лица са нотариално заверени и са за бартер – наемната цена се заплаща чрез предоставяне на жито в натура – 50 кг на декар, или чрез заплащането на равностойността му в лева.
В аспект на Закона за данък върху добавената стойност, при договор за аренда и при уговорено плащане в натура, е налице бартер по смисъла на чл.130 от материалния закон, съгласно който, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава и за купувач на това, което получава.
Данъчното събитие за доставките възниква по общите правила на Закона. Доставката с по-ранна дата на възникване на данъчното събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.
Доставката на арендодателя е с непрекъснато изпълнение и се счита за освободена доставка съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Насрещната доставка – доставката на арендатора, е свързана с предоставянето на земеделска продукция – облагаема доставка по чл.12, ал.1 от материалния закон и следва да се счита за доставка с периодично изпълнение съгласно евентуален договор за аренда.
Обръщаме внимание, че когато възнаграждението е определено в стоки или услуги, изцяло или частично, какъвто е конкретния случай на запитването, без съответните страни да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността им; в случаите на внос – на данъчната основа при вноса; или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато доставчикът не може да определи данъчната основа по този начин, за такава следва да се приеме пазарната цена на съответната стока или услуга.
С оглед на гореизложеното, считаме, че земеделският производител в качеството си на арендатор, във връзка с предоставяната от него стока – земеделска продукция осъществява облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС.
По отношение на изискуемостта на данъка по съответната доставка са налице две хипотези.
Когато предмет на облагаема доставка са стоки, които попадат сред изброените в част 2 на Приложение ІІ на Закона за данък върху добавената стойност, по силата на чл.163а, ал.2 от същия закон, данъкът за конкретната доставка е изискуем от получателя – регистрирано лице, независимо от обстоятелството дали доставчикът по тази доставка е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. В този случай, Вие в качеството си на доставчик следва да издадете фактура, в която като основание за неначисляване на данък да посочите текста „чл.163а, ал.2”.
В случай, че стоката с която заплащате услугата на арендодателя не попада в изброените стоки в част 2 на Приложение ІІ от Закона, е налице облагаема доставка на стока по смисъла на чл.12, ал.1 от материалния закон, но данъкът по същата е изискуем от Вас по силата на чл.82, ал.1 от същия нормативен акт. В тази хипотеза и когато получателят по такава доставка е данъчно незадължено физическо лице, за доставчикът не възниква задължение за издаване на данъчен документ на основание чл.113, ал.3, т.1 от Закона, освен ако такъв не бъде поискан от отсрещната страна.