ЗДДФЛ – чл. 10, ал. 1, т. 5
ЗДДФЛ – чл. 13, ал. 1, т. 6
ЗДДФЛ – чл. 33, ал. 1
Относно: данъчно третиране на доход от обезщетение, заплатено на собственик на имот от титуляра на сервитут възникнал по реда на чл. 64 от Закона за енергетиката
В отговор на направено от Вас запитване с вх. № …от 31.01.2013 год. при Дирекция ОДОП – …,Ви уведомяваме за следното:
Според изложената в запитването Ви фактическа обстановка, върху собствения Ви поземлен имот е постановена сервитутна зона по чл. 64, ал.2, т. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и на основание чл. 64, ал. 5 от съшия закон, степолучили обезщетение в размер на … лв. Авансово сте внесли данък в размер на … лв.
В тази връзка, поставяте въпроса: Полученото парично обезщетение като собственик на имота, следва ли да се декларира и обложи с данък, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в кое приложение на ГДД следва да се декларира доходът.В случай, че обезщетението е необлагаем доход, как следва да се възстанови авансово внесеният данък.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица изразяваме следното становище:
По смисъла на Закона за геодезията и картографията „сервитутна зона“ е част от поземлен имот около геодезически точки и съоръжения, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на ползване на поземления имот (§ 1, т. 8 от допълнителнитеразпоредби на закона).В конкретния случай, нормативният акт е ЗЕ, като на основание чл. 64, ал. 3 от същия закон, при упражняване на сервитутите енергийното предприятие придобива право:
а) на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи,
газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното
предприятие;
б) негови представители да влизат и да преминават през служещите имоти и да
извършват дейности в тях,свързанис експлоатацията на енергийните обекти,
включително право на преминаване на техника през служещите поземлени имоти във
връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи.
Най-общо може да се каже, че по своята правна същност сервитутът представлява ограничено вещно право върху служещ чужд недвижим имот, което се потвърждава и от цитираната по-горе разпоредба на ЗЕ.
Доходите от прехвърляне на права или имущество са обособени като отделен вид доход в нормата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). На основание чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени права върху такова имущество се определя като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Годишната данъчна основа за доходите от прехвърляне на права или имущество е облагаемият доход по чл. 33, придобит през данъчната година (чл. 34 от ЗДДФЛ). Този вид доходи подлежат на облагане с данък върху годишната данъчна основа и на основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ се декларират в образеца на годишната данъчна декларация за съответната година, Приложение № 5 „доходи от прехвърляне на права или имущество”.
Имайте предвид, че на основание чл. 12 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през годината, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. С оглед на това и предвид конкретно поставените въпроси, следва да се уточни, че на основание разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ, не са облагаеми доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и на имущество реституирано по реда на нормативен акт. Следователно, ако земята, върху която е постановена сервитутната зона е придобита по наследство, завет или по реда на реституционен закон, полученото обезщетение не подлежи на облагане и деклариране по аргумент на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ тези необлагаеми доходи не се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В този случай внесеният от Вас авансово данък, ще бъде недължим, поради което спазвайки изискванията на Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурително законодателство от Националната агенция по приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искане за прихващане или възстановяване се подава в Териториалната дирекцияна НАП по постоянен адрес на лицето.
‘