3_3597/12.12.2011 г.
ЗДДФЛ, чл. 26 ал. 1;
ЗКПО, чл. 15;
ЗКПО, чл. 16, ал. 2, т. 2;
ЗКПО, чл. 10, ал. 1;
ЗКПО, чл. 204, т.3;
ЗКПО, чл. 215, ал. 1;
Относно: Данъчно третиране на договорите за заем за послужване и на разходите за лек автомобил по реда на ЗКПО
Според изложеното в запитването за едноличния търговец предстои сключване на договор за заем за послужване или безвъзмездно предоставяне на активи. Същевременно за осъществяването настопанската дейност използва лек автомобил.
Поставят се следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на договорите за заем за послужване или безвъзмездно предоставяне на активи съгласно ЗКПО?
2. Разходите за гориво и поддръжка на лек автомобил подлежат ли на данъчна регулация по ЗКПО?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ бр.95 от 24 Ноември 2006г., посл. изм. ДВ бр.51 от 05 юли 2011 г.) изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
На основание чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.
Договорните взаимоотношения, които пораждат безвъзмездното предоставяне на определена вещ за временно ползване, се определят с т.нар. “договори за послужване“. Договорите за послужване са обект на разпоредбите на раздел VІ, чл. 243 – чл. 249 на Закона за задълженията и договорите.
Очевидно е, че в основата на взаимоотношенията при договорите за послужване стои понятието “безвъзмездно“, което традиционно се възприема като предоставяне на “нещо“ без насрещна престация, т.е. без възнаграждение.
Данъчният закон, за целите на определяне на данъчната основа за начисляване на данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанската дейност като едноличен търговец, съдържа специални разпоредби по отношение на данъчното третиране на сделките и взаимоотношенията по повод на договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага .
На основание чл. 15 от ЗКПО, в сила от 01.01.2007г., „когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица”. Легална дефениция на понятието „свързани лица” е дадена в §1, т.3 от ДР на ДОПК, към която препраща нормата на §1, т.3 от ДР на ЗКПО.
Съгласно чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага, се смята за отклонение от данъчно облагане. На основание чл. 16, ал. 1 от закона, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
Във връзка с цитираните по-горе законови разпоредби, при определяне на данъчния финансов резултатна лицата, предоставили вещи за безвъзмездно ползване, ще бъдат начислени приходи/доходи от наем.
По втори въпрос:
В ЗКПО не се съдържат специални правила по отношение на разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност. Т.е. следва да се прилага общият режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на корпоративния данък.
Съгласно чл.10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването й е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
Ако отчетените счетоводни разходи за използването на лек автомобил, в т.ч.поддръжка и експлоатация (гориво, смазочни материали и т.н.), са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, то те са данъчно признати разходи.
В случай, че с автомобила се осъществява управленска дейност, съгласно чл.204. т.3 от ЗКПО разходите, свързани с експлоатацията му подлежат на облагане с данък върху разходите. Формирането на данъчната основа е регламентирано с разпоредбата на чл.215, ал. 1 от закона, съгласно която данъчната основа за определяне на данъка върху разходите почл. 204, т. 3 от същия закон включва начислените през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.
Когато с автомобилът се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, следва да се приложи разпоредбата на чл.215, ал.2 от ЗКПО. В този случай, при определяне на данъчната основа по ал. 1, разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец, а разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец.
При положение, че основата за облагане по чл. 215, ал. 1 от ЗКПО е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци.’