Изх. № 94-С-55
Дата:26.03.2015 год.
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „а“;
КСО, чл. 10, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5, т. 1.
Относно: данъчно третиране на доход от продажба на дървесина, получен от собственик на реституирана гора.
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от Дирекция ОДОП – гр. Варнаи постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 94-С-55/20.02.2015 г., Ви уведомявам за следното:
Според изложената в запитването Ви фактическа ситуация, сте съсобственик на реституирани гори в община К. През 2014 г. сте сключила договор с дружество за добив на дървесина от тях. Дружеството е извършило сечта на определените от лесничейството дървета и след продажбата им сте получили парични средства на два транша, които сте разделили с всички наследници, съобразно техния дял. Посочили сте също, че такава сделка извършвате на всеки десет години, в съответствие с нормите в Закона за горите. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Подлежи ли на облагане полученият доход или същият е необлагаем на основание чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ?
2.Ако доходът е облагаем по силата на кой законов текст и какви данъци се дължат и от кого?
3.Ако доходът е облагаем как следва да се отрази в годишната данъчна декларация или по друг начин и следва ли дружеството да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка?
С писмо Изх. № 97-1/29.01.2015 г. Дирекция ОДОП – гр. … е отговорила на първия, поставен от Вас въпрос, като в тази връзка Ви уведомявам че изцяло подкрепям изразеното становище, според което получения доход е облагаем по смисъла на ЗДДФЛ и не попада в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 26 от същия закон. За да се изготви изчерпателен отговор по останалите въпроси, поставени в запитването Ви е поискана допълнителна информация, а именно да се предостави копие от договора, сключен със съответното дружество. С вх. № 97-2/06.02.2015 г. по описа на Дирекция ОДОП – гр. … е постъпило второто Ви писмо към което е приложен и сключеният от Вас договор. Уточнили сте също, че първият транш е преведен по Ваша сметка в началото на месец септември 2014 г., като дружеството Ви е удържало данък 10 на сто, а вторият транш не е обложен с данък, тъй като е преведен през месец ноември.
Според клаузите на приложения от Вас договор, продавачът прехвърля на купувача собствеността върху прогнозни количества маркирана дървесина на корен от горски имоти за определена цена, като предаването на добитите асортименти се извършва след отсичането, извозването и рампирането им на временен склад, но същевременно в т. 4.1. е посочено, че продавачът е длъжен да предостави владението и ползването на дървесина от насаждението в обекта, считано от датата на издаването на позволителното за сеч. В договора съществуват клаузи, които взаимно си противоречат и които се позовават на несъществуващи точки в него (напр. в т. 3.2 и 3.3 се препраща към т. 2.6, каквато в договора няма).
Независимо от горното, предвид описаната фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на действащото законодателство, изразявам следното становище:
1.По отношение на данъчното облагане:
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Считам, че придобитите от Вас доходи следва да се третират като доходи от друга стопанска дейност (горско стопанство) и съответно да се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗДДФЛ, като в тази връзка излагам следните аргументи:
Разпоредбата се прилага за доходи на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) и през течение на годината са придобили доходи от дейности в областта нагорското стопанство. В конкретния случай, считам че тези условия са изпълнени, тъй като не сте търговец по смисъла на ТЗ, а през 2014 г. сте получила доходи от горскостопански дейности. По смисъла на § 1, т. 19 от Закона за горите (ЗГ), горскостопански дейности са дейности, свързани със стопанисването, защитата и опазването на горските територии и добива на дървесина, както и с изготвянето на горскостопански планове и програми. В съответствие с регламента на чл. 186, ал. 1 от ЗГ, физическите лица – собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейностите в съответната територия:
?самостоятелно, когато са вписани в публичния регистър по чл. 235 или 241 от ЗГ;
? чрез възлагане (на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства; общински горски структури по чл. 181, ал. 1, т. 1 от ЗГ или на физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл. 235 и 241.
В случая, добивът на дървесина се извършва от физическото лице – собственик чрез възлагане на търговско дружество, посочено в приложения договор като купувач.
Доходите от друга стопанска дейност, в т.ч. и от горско стопанство, подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, на основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ. При определянето на облагаемия доход, лицата ползват намаление от 40 на сто разходи за дейността, а при формирането на годишната данъчна основа се прилагат разпоредбите на чл. 30 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.Когато платец на дохода е предприятие, както е и в конкретния случай, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ). Изключение от това правило е предвидено в нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ за случаите, в които лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. В тези случаи, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Когато задължението за определяне на авансовия данък е на платеца на дохода, той е задължен да удостовери размера на изплатения доход и на удържания данък със сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода (вж. чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ).
В съответствие с разпоредбата на чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона действаща до 31.12.2014 г., предприятията – платци на доходи, са задължени да внесат авансово удържания данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансово данък.
Доходите от друга стопанска дейност се декларират в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
2.По отношение на осигурителното законодателство:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на „осигурено лице” за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО). “Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:
– да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
– да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение /доход/.
В конкретния случай, считаме, че доходът от продажба на дървесина, получен от собственик на реституирана гора не е доход в резултат на упражнена трудова дейност, поради което не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Задължението за здравно осигуряване възниква по силата на Закона за здравно осигуряване (ЗЗО), без винаги да има връзка с полагането на трудова дейност. В ЗЗО като задължени лица са определени и лицата, които не получават доходи от упражняване на трудова дейност и не са осигурени за сметка на държавния бюджет.
На основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал.1, 2 и 3 от ЗЗО, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. В случаите, когато лицата, които не са осигурени на друго основание, внасяли са здравноосигурителните вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и същевременно имат получени доходи, подлежащи на данъчно облагане, извършват годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/