данъчно третиране на доходи от дивиденти от източник в чужбина съгласно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

3_1383/17.07.2018 г.
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б“;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 46, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „а“;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 75;
ЗДДФЛ чл. 76
Относно: данъчно третиране на доходи от дивиденти от източник в чужбина съгласно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
От изложеното в запитването става ясно, че няколко българи с постоянни адреси в България – местни физически лица, са основали дружество с ограничена отговорност в специален административен район Хонг Конг на Китайска народна република. Предмет на дейност на дружеството е консултиране. Част от печалбата ще се разпределя между съдружниците според дяловото им участие като дивидент, т.е. местните физически лица ще получават дивидент от източник в чужбина.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Кога, в какви срокове и с каква данъчна декларация се декларира в България 5%-ния окончателен данък за дохода от дивидент?
2. Изискват ли се допълнителни документи от чуждата държава?
3. Възможно ли е авансово изплащане на дивидент на база текущ финансов резултат и положителен прогнозен годишен финансов резултат преди финансовата година да е изтекла?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн.ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 15/2018 г.) е изразено следното становище:
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от източник в чужбина се облагат с окончателен данък. Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент (чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ), а на основание чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на сто.
В сила от 01.01.2017 г. на основание новата ал. 4 на чл. 67 от ЗДДФЛ, когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тази връзка в разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че декларацията по чл. 55, ал.1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, освен в случаите по чл. 67, ал. 4 от същия закон, какъвто е и настоящият случай.
Освен това разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДДФЛ изисква местните физически лица да подават годишна данъчна декларация за дължимия данък по чл. 67, ал.4 за придобитите през годината от източник в чужбина доходи от дивиденти.
Следователно с оглед изложената нормативна уредба, придобитите доходи от дивиденти от източник в чужбина следва да се декларират само в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (Приложение №8, Част ІV), където се определя и дължимият данък, подлежащ на внасяне по реда на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ. Дължимият данък по реда на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ не подлежи на деклариране в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В случай, че не е налице спогодба се прилагат правните норми на чл. 76 от ЗДДФЛ.
В заключение уведомяваме, че третият поставен въпрос касае тълкуването на търговското законодателство на специален административен район Хонг Конг на Китайска народна република, като извън законоустановената компетентност на НАП е изразяване на становище, свързано с прилагане разпоредбите на законодателството на други държави.