Изх.№26-Д-17
Дата:01.04.2011 год.
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 4;
СИДДО със САЩ, чл. 4, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6, т. 5;
СИДДО със САЩ, чл. 4, ал. 1, б. „а”;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 4;
СИДДО със САЩ, чл. 4, ал. 3, б. „б”.
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4;
СИДДО със САЩ, чл. 4, ал. 3, б.”в”;
ЗДДФЛ, чл. 46, ал. 1;
СИДДО със САЩ, чл. 4, ал. 3, б. „г”;
ЗДДФЛ, чл. 46, ал. 4;
СИДДО със САЩ, чл. 6, ал. 1.
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 56, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 57;
ЗДДФЛ, чл. 58;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 9;
Относно: Данъчно третиране на доходи от наем, начислени/изплатени от местно юридическо лице в полза на български граждани, постоянно пребиваващи в Съединените американски щати.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № ……………., Ви уведомявам следното:
Според описаната в писмото Ви фактическа обстановка, Ваш клиент (българско дружество) е наел под наем апартамент за офис в гр. София от собственици (съпрузи) – български граждани, които живеят и работят в САЩ. Във връзка с това посочвате Вашите разсъждения и задавате следните въпроси:
1.какво се има предвид под термина „център на жизнени интереси” по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ?;
2.дали наемодателят е местно или чуждестранно лице на Република България за целите на данъчното облагане?;
3.как следва да се облага доходът от наем, изплащан на наемодателя; какви промени биха настъпили относно начина на облагане на дохода от наем с оглед сключената СИДДО между Република България и САЩ и трябва ли наемодателят да иска Удостоверение за внесен данък от ТД на НАП?;
4.тъй като наемът се плаща ежемесечно, следва ли фирмата – платец на дохода, да издава всеки месец „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”?
Становището ни по поставените от Вас въпроси е, както следва:
По първи въпрос:
За целите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е предвидено, че центърът на жизнени интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. По принцип терминът „жизнени интереси” се състои от два елемента – първият касае центърът на „личните интереси” на лицето, представляващи семейството – съпруг/а, в коя държава работи, къде са децата, къде учат и т.н.; вторият елемент касае центърът на икономическите интереси на лицето, представляващ мястото (държавата), където самото лице осъществява своята икономическа, респ. трудова дейност. В този смисъл, чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ предвижда, че при определянето на „центърът на жизнени интереси” на лицето могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
По втори въпрос:
С оглед посочената от Вас информация по отношение на наемодателите, следва да се има предвид следното:
По смисъла на чл. 4, ал. 1 от СИДДО със САЩ терминът „местно лице на едната договаряща държава” означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, гражданство, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество, а също включва тази държава, всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.
Когато въз основа на разпоредбите на алинея 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя чрез последователното прилагане на правилата, регламентирани в чл. 4, ал. 3, б. „а” – „г” от Спогодбата, докато бъде разграничен правопорядъка на едната държава спрямо това лице и то бъде определено като местно лице само на другата държава. По смисъла на чл. 4, ал. 3, б. „а” физическо лице се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси).
Предвид гореизложеното и с оглед предоставената от Вас информация относно българските граждани – наемодатели, а именно, че те са български граждани, постоянно пребиваващи в САЩ, където осъществяват преподавателска дейност, може да се приеме, че центърът на жизнените интереси на визираните лица се намира в САЩ, поради което те са местни лица на САЩ.
По трети въпрос:
С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са от източник в България. Когато са начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, този вид доходи от източник в България подлежат на облагане с окончателен данък (чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, данъчната ставка е 10 на сто. Окончателният данък се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 – 68 от същия закон (чл. 46, ал. 4 от ЗДДФЛ).
В чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ е указано, че данъкът за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятие или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице. Съгласно чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ, ако доходът е в полза на лице, което е местно на държава, с която Република България има сключена СИДДО, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Между Република България и САЩ е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, която е в сила от 15.12.2008 г. /Обн., ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г./.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Спогодбата, доход, получен от местно лице на едната договаряща държава (в случая на САЩ) от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава (Република България), се облага с данък в тази друга държава.
Следователно за дохода от наем на имота в България в изпълнение на Спогодбата данъкът се дължи в България. Съгласно чл. 58 от ЗДДФЛ, по искане от наемодателите може да се издаде Удостоверение по образец за платен данък от чуждестранно физически лице. Искането се подава в териториалната дирекцияна Националната агенция за приходите (ТД на НАП), където е подадена данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец. Данъчната декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка (чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ).
В чл. 57 от ЗДДФЛ е указано, че данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 се подава в ТД на НАП по място на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.
По четвърти въпрос:
Във връзка с облагането с окончателен данък, в т. ч. с облагането на доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, в ЗДДФЛ не е предвидено издаването на образците „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”. Посочените образци се ползват за целите на авансовото облагане на доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество, начислени/изплатени от предприятие или от самоосигуряващо се лице в полза на местни физически лица. В тези случаи образците се издават при изплащането на дохода от наем за съответния период.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/