Данъчно третиране на доходи, получени от земеделски производител във връзка с причинени вреди върху посеви

3_1080/08.04.2011г.
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 13;
ЗДДФЛ, чл. 35, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 14, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДФЛ, чл. 54, ал.1
Относно: Данъчно третиране на доходи, получени от земеделски производител във връзка с причинени вреди върху посеви
Според изложеното в запитването през 2010г. част от посевите върху земята, която обработва лицето, са били унищожени при пръскане с препарати на съседни ниви. За причинените вреди фирмата, която ги е нанесла е изплатила обезщетение в размер на Х лв.
Във връзка с гореизложеното се поставя въпроса къде следва да се декларира получения доход от обезщетение за причинени вреди – в приложение №3 доходи от друга стопанска дейност или в приложение № 6 доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.19 от 8 март 2011г.), изразяваме следното становище:
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния. Гражданската отговорност по общо правило се състоив това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)). Вредата е елементът, който очертава количествените измерения на обезщетението за вреди. Целта на отговорността е да се компенсира вредата, която увреденият е понесъл. Паричната оценка на вредата е паричната оценка на онази разлика между настоящата стойност на имуществото на длъжника и стойността на имуществото му, ако вредата не беше настъпила.
В зависимост от фактическия състав на гражданската отговорност тя се разделя на два вида – договорна и деликтна (извъндоговорна). В случая предвид това, че между страните няма облигационно отношение, е налице деликтна отговорност по отношение поправяне на вредите, причинени от У. На основание чл.51 ЗЗД при деликтна отговорност на обезщетение подлежат всички вреди: както пропуснати ползи, така и претърпени загуби, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Претърпяната загуба представлява намаление на настоящото имуществено състояние на увредения. Пропуснатата полза се изразява в пропускът да се увеличи имуществото на увредения, което при обикновени условия би настъпило.
Доколкото от запитването и приложените към него документи не става ясно каква част от полученото обезщетение за вреди обхваща претърпяна загуба и пропусната полза, следва да се има предвид следното от гледна точка на данъчното третиране по ЗДДФЛ:
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ не са облагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.
Следователно обезщетенията за пропуснати ползи са извън обхвата на необлагаемите доходи. Съгласно разпоредбата на чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ обезщетенията за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер са в обхвата на т.нар. доходи от други източници. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като в съответствие с чл. 35 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година. На основание чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подават годишни данъчни декларации.
Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ в годишната данъчна декларация се декларират в приложение № 6 доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ. Полученият доход следва да се впише в част І „Формиране на облагаемия доход” с код 01 – обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер.
На основание чл.54, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, като срокът е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Оценете статията

Вашият коментар