Изх. № 24-33-34
Дата: 22.05.2008 год.
ЗДДФЛ, чл. 29;
ЗДДФЛ, чл. 30;
ДР на ЗДДФЛ, §1, т. 29
ОТНОСНО:Данъчно третиране на доходите на физическите лица,извършващи таксиметров превоз на пътници
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. ………. и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ на Националната агенция за приходите (вх. № 24-33-34/05.03.2008 г.), Ви уведомявам следното:
Условията и редът за извършване на таксиметров превоз на пътници са уредени със Закона за автомобилните превози и издадените във връзка с прилагането му подзаконови нормативни актове. Съгласно Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (обн., ДВ, бр. 109 от 14 декември 1999 г., . посл. изм. ДВ, бр. 103 от 7 декември 2007 г.), таксиметров превоз на пътници се извършва от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и издадено от кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица разрешение за таксиметров превоз на пътници (чл. З, ал. 1). Съгласно същата наредба, таксиметров превоз на пътници може да се извършва и от водачи, извършващи дейността за своя сметка, от името на превозвач (чл. З, ал. 2). Тъй като водачите на леки таксиметрови автомобили извършват дейността от името на превозвач, за тях не е установено изискване да са регистрирани като търговци (чл. 18 от наредбата).
Следователно, при условие, че физическото лице не е превозвач, не е налице нормативно основание дейността да се смята за търговска и съответно доходите от тази дейност да се облагат по реда, предвиден за облагането на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.
Когато дейността не се извършва в качеството на търговец, доходите от извършването на таксиметров превоз на пътници следва да се третират като доходи от друга стопанска дейност и по-конкретно – като доходи от упражняване на свободна професия. Основен аргумент в тази насока е разпоредбата на § 1, т. 29 от
допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в която е направено примерно изброяване на професии и са установени условията, при наличието на които физическите лица се смятат за лица, упражняващи свободна професия, а именно: когато осъществяват за своя сметка професионална дейност, не са регистрирани като еднолични търговци и са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Следователно, когато физическото лице отговаря на посочените условия, за целите на данъчния закон е лице, упражняващо свободна професия, независимо, че водачите на леки таксиметрови автомобили не са визирани изрично в § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ.
За данъчната 2007 г. облагаемият доход за доходите от упражняване на свободна професия се определя, като придобитият доход се намалява с 35 на сто разходи за дейността. Годишната данъчна основа се определя като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка. Годишната данъчна основа може да се намали с предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения: за деца; за дарения; за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност; за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане и за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране. Размерът на данъка се определя съгласно таблицата в чл. 48 от закона и от определения данък се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година.
Във връзка с облагането на доходите от упражняване на свободна професия през 2008 г. е необходимо да се има предвид, че:
-данъчното облекчение за деца е отменено;
както за целите на годишното, така и за целите на авансовото облагане,
нормативно признатите разходи за дейността са 25 на сто, а данъчната ставка – 10 на сто.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//
‘