. №1837/10.08.2017 г.
ЗДДС, чл.96, ал. 2
ЗДДС, чл.136, ал. 3
ЗДДС, чл.21, ал. 2
ЗДДС, чл.24
ЗДДС, чл. 26
ЗДДС, т.37 от § 1 от ДР
Наредба Н-18/2006 г. на МФ, чл.3, ал. 1
Наредба Н-18/2006 г. на МФ, чл.25, ал. 1, т. 1
Наредба Н-18/2006 г. на МФ, чл.29
ОТНОСНО: данъчно третиране на доставка на круизи и други туристически услуги, извършвани от туристически агент съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и прилагане на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ)
Според изложеното в запитването, дружеството е регистрирано като туристическа агенция за продажба на круизи и други туристически услуги от името на международни туристически оператори. При продажбите дружеството получава пари от туристи в брой и по банков път, които превежда към туроператора и след приключване на сделката получава комисионна.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. При получаване на плащане в брой следва ли да се издава касов бон при условие, че парите веднага се превеждат на туроператора и какви документи и на чие име следва да сеиздадат от дружеството и от туроператора, за да се оформи сделката?
2. Коя сума формира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС – цялата стойност на сделката или само комисионната?
3. Ако фирмата се регистрира по ЗДДС, коя сума ще се облага с ДДС и с каква ставка?
4. Към запитването е приложено копие на проформа инвойс от гръцки туроператор, на която като клиент е посочено „В“ ЕООД. Поставя се въпросът при така издадената проформа и впоследствие инвойс коя сума формира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.), Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.24 от 21 Март 2017 г.)и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (обн. ДВ бр.106/27.12.2006 г.; посл. изм. ДВ бр.44/02.06.2017 г.) е изразено следното становище:
По първи въпрос:
В запитването не сте изложили подробна фактическа обстановка относно характера и условията на договорите, сключени с международните туристически оператори. Предвид това допълнителено е уточнено, че „В“ ЕООД действа в качеството на комисионер, т.е. от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице. В този случай при отчитане на приходите от тази дейност е необходимо да имате предвид следното:
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Обърнато е внимание, че по силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В разпоредбата на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е определен редът за документиране на доставките/продажбите на стоки и услуги в случаите, когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице.
Цитираната разпоредба дава два варианта за регистриране на продажбите:
1. Чрез фискално устройство на доверителя (туроператора).
В този случай вноските, събирани от клиентите при плащане в брой за ползването на различните видове туристически услуги следва да се регистрират по общия ред, чрез издаване на касова бележка от фискалното устройство на доверителя.
2. Чрез фискално устройство, собственост на довереника („В“ ЕООД регистрирано като туристическа агенция).
В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, фискалното устройство следва да се програмира така, че сумите да се отчитат като продажби в отделен департамент, който департамент е с името на доверителя. В дневния отчет на довереника ще се съдържа и оборотът на доверителя. Съгласно регламента на чл. 29, ал. 5 от Наредбата, в книгата за дневни финансови отчети на страницата за последния ден от месеца, следва да се сумират дневните финансови отчети на доверителя и да се впише натрупаният от продажбите за месеца оборот.
Освен горното, като търговско дружество счетоводството на предприятието следва да се осъществява на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) и при съобразяване с основните счетоводни принципи, регламентирани в чл. 26, ал. 1 от същия закон.
С оглед на това, за получената комисионна следва да се издаде на комитента (доверителя) документ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от ЗСч (фактура).
Правилното отразяване на получените приходи от предприятията се извършва като се спазват разпоредбите на ЗСч и т. 7.1 и т. 7.2 от счетоводния стандарт (СС) 18 „Приходи”.
По въпроси2 и 3:
Съгласно определението на т. 37 от § 1 на ДР на ЗДДС за туроператор или туристически агент се счита всяко данъчно задължено лице, извършващо туроператорска дейност и/или туристическа агентска дейност по смисъла на Закона за туризма, независимо дали лицето е регистрирано по реда на същия закон. Предвид това статутът на лицето, осъществяващо услугата, е правно ирелевантен при определяне данъчното третиране на доставката. В тези случаи естеството на предоставяната услуга е определящо за данъчното третиране на доставката. В този смисъл, когато данъчно задължено лице предоставя от името и за сметка на друго лице доставки на стоки и услуги във връзка с пътуване на пътуващо лице, от които пътуващото лице ще се възползва пряко, е приложима разпоредбата на чл. 136, ал. 3 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.). Т.е., това данъчно задължено лице не е доставчик по доставка на обща туристическа услуга, която да бъде обложена по реда на Глава шестнадесета “Туристически услуги” на ЗДДС, а същото действа като посредник. В този случай за целите на ЗДДС са налице две доставки:
– между доверителя и третото лице,
– между посредника (довереника) и доверителя.
Ако за доставката между доверителя и трето лице са изпълнени условията на чл.136, ал. 1 от ЗДДС, между тези две лица би била налице доставка на обща туристическа услуга. Между данъчно задълженото лице (посредника/довереника) и доверителя е налице доставка на посредническа услуга, по която изпълнител е посредникът, а получател – доверителят. Датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие на доставката между доверителя и третото лице. Данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на посредника/довереника.
При определянето на облагаемия оборот се изхожда от режима на доставката, който се прилага към датата на възникване на данъчното събитие на извършената доставка.
Облагаемият оборот на данъчно задължено лице, когато същото извършва доставки, за които прилага специалният ред за облагане на туристически услуги, за целите на регистрация по ЗДДС се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 139, ал. 1 от ЗДДС. При доставки на общи туристически услуги за целите на определяне на облагаемия оборот се включва данъчна основа на маржа, определен по реда на чл. 139, ал. 1 от ЗДДС.
Облагаемият оборот на данъчно задължено лице, когато същото извършва доставки, за които не прилага специалния ред за облагане на туристически услуги, а действа като посредник (от името и за сметка на друго лице), за целите на регистрация по ЗДДС се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС. При доставки на посреднически услуги за целите на определяне на облагаемия оборот се включва данъчна основа на тези доставки, определена по реда на чл. 26 от ЗДДС. За облагаем оборот на агента не се счита цялата платена от клиента сума, а само размерът на комисионната, съответно увеличена по реда на чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС.
Доколкото в случая предмет на доставката е услуга, следва да се съобрази и регламентираното задължение за регистрация по ЗДДС при доставка на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя съгласно чл.97а, ал.2 от закона. По силата на тази норма, на регистрацияподлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
За доставката на посредническа услуга, свързана с доставката на обща туристическа услуга, от туристически агент, действащ от името и за сметка на друго лице, се прилагат общите разпоредби на закона. Основанието за това е обстоятелството, че чл.136, ал. 1 от ЗДДС изисква за прилагане на специалния режим на облагане на обща туристическа услуга доставчикът да предоставя от свое име съответните стоки и услуги, а от разпоредбата на § 1, т. 59 и т. 61 от ДР на Закона за туризма е видно , че туристическия агент не може да предоставя услуги от свое име. Предвид изложеното, туристически агент, когато действа в кръга на правомощията си, определени със Закона за туризма, извършва услуга, облагаема по общия ред на ЗДДСи с място на изпълнение, както следва:
– по чл.21, ал.2 от ЗДДС – при получател данъчно задължено лице – мястото където е установен получателят и
– по чл. 24 от ЗДДС – при получател данъчно незадължено лице – мястото на основната доставка /настаняването/.
Ако получател на посредническата услуга е данъчно задължено лице, мястото на доставката е мястото, където е установен получателят, а ако е извършена в полза на данъчно незадължено лице, мястото на доставката е където е основната доставка, т.е. където е мястото на изпълнение на настаняването. Следователно, когато получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение ще е там, където се намира хотелът.
Тъй като в запитването не са посочени данни относно получателите на услугите по посредничество, предоставени от „В“ ЕООД, следва да се има предвид, че в случай, че получател по доставката на посредническата услуга е данъчно задължено лице, което е установено на територията на Република България, доставката е с място на изпълнение на територията на страната, като данъкът върху добавената стойност за доставката на основание чл.54, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) е изискуем от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице. Данъчната ставка, приложима за доставките с място на изпълнение на територията на страната е 20% (чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС). В противен случай – при получател данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, мястото на изпълнение е мястото, където е установен получателят. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от закона е уточнено, че не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Предвид изложеното при положение, че дружеството се регистрира по ЗДДС и извършва посреднически услуги, то данъчната основа е размерът на комисионната, съответно увеличена по реда на чл.26, ал. 3 и 4 от ЗДДС. Начисляването на данък е в зависимост от мястото на изпълнение на доставката, разгледано по-горе.
По четвърти въпрос:
В хипотезата, че „В“ ЕООД извършва само посреднически услуги, представената фактура не би имала отношение при формирането на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на дружеството.