3_2923/12.10.2011г.
ЗДДС, чл. 17, ал.2
Относно: данъчно третиране на доставка на машина съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружество предстои да закупи машина от АВС, регистрирано за целите на ДДС лице в Германия. Преди машината да бъде доставена в България ще бъде изпратена от фирмата производител на Х-Германия – също регистрирано за целите на ДДС лице, където машината ще бъде тествана и програмирана за период от около 6 месеца. След този изпитателен срок същата щебъде транспортирана до България и ще бъде използвана за нуждите на производството. Във връзка с доставката допълнително е получена информация, че заплащането на стойността на машината ще се извърши, както следва:
-10 % при потвърждение на поръчката;
-60 % по доставка;
-30 % 15 дни след инсталацията и внедряване на машината в производството. Допълнително е уточнено по телефона, че това плащане е дължимо след инсталиране на машината за тестване и програмиране в Х – Германия. До пълното изплащане отдружеството машината остава собственост на производителя.
Фирмата производител е издала фактура за авансово плащане с получател дружеството и място на доставката Германияс начислен ДДС в размер на 19 на сто на отделен ред върху сумата на аванса. Производителят задължава дружеството да заплати данъка с мотива, че мястото на доставката е в Германия. Във връзка с изложеното се поставят следните въпроси:
1. Има ли задължение дружеството да заплати стойността на ДДС на немската фирма и на какво основание?
2. Какъв би бил реда в този случай за ползване правото на данъчен кредит?
3. След като веднъж е платен ДДС следва ли да се издаде протокол по чл.117 от ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 8 март 2011 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване (ВОП) е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Видно от текста на разпоредбата, за да е налице ВОП за дадена доставка на стока следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да е налице ВОП, доставчикът следва да е регистрирано за целите на ДДС лице в държава-членка към датата на данъчното събитие на ВОД по аргумент от чл.25, ал.5 от ЗДДС.
2.Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
3.Възмездност на придобиването.
4. Транспортирането на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.Стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспортът на същите да започва от територията на друга държава членка и да завършва на територията на страната. Не е от значение в случая дали при транспортирането на тези стокисе преминава и през територията на трети страни. Важното е двете крайни точки да са на териториите на две различни държави членки на ЕС, като отправната точка е територията на друга държава членка.
Доколкото става ясно от запитването в случая стоката не се транспортира от територията на друга държава членка до територията на страната при нейната доставка,
а само на територията на Германия, поради което условието на чл.13,ал. 1 от ЗДДС не е изпълнено и режимът, установен за ВОП не е приложим. Едно от условиятаза наличието на вътреобщностно придобиване е пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката. В този смисъл е и указание № 91-00-241 от 04.06.2009 г. на Изпълнителния директор на НАП, което може да се намери на сайта на агенцията – www.nap.bg. Следователно за дружеството не е налице ВОП по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС.
В настоящия случай за да се определи характера на доставката, респективно задълженията по ЗДДС на дружеството при получаване на фактура от немската фирма следва да се определи мястото на изпълнение на същата съобразно разпоредбите на този закон.
Мястото на изпълнение при доставка на стоки е регламентирано в разпоредбата на чл.17 от ЗДДС, като в ал.2 от същата правна норма е указано, че мястото на изпълнение при доставкана стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Според изложеното дружеството ще придобие собствеността върху машината след нейното окончателно изплащане. Според допълнително уточнение по телефона това окончателно изплащане следва да бъде извършено при инсталация на машината във фирмата, която ще я тества и програмира.
Следователно при така описаната фактическа обстановка е налице доставка на стока с място на изпълнение на територията на Германия на основание чл.17, ал.2 от ЗДДС и същата не попада в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от същия закон. Поради това за тази доставка по отношение на облагането с ДДС ще се прилагат разпоредбите на съответната държава, в случая Германия.
Съгласнотекста на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са издадените по реда на този закон фактура, известие към фактура и протоколът. За дружеството няма да възникне задължение да посочи в дневника за покупките получената фактура от немската фирма във връзка с платения аванс, тъй като същата няма да отговаря на условието за данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 от същия закон. В тази връзка няма да е налице и право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура, тъй като условието на чл.71, т.1 от закона в случаяняма да е изпълнено за дружеството.
Случаите, при които издаването на протокол по чл.117 от закона е задължително, са посочени в разпоредбата на ал.1 от същата правна норма. Настоящият конкретен случай не е сред изрично посоченитев чл.117, ал.1 от закона и за дружеството не възниква задължение да издаде протокол.
По отношение на платения данък на германското дружество във връзка с доставката на машината следва да се има предвид разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността (обн. ДВ бр.101 от 18.12.2009г., изм. ДВ. бр.96 от 07.12.2010г.). По смисъла на чл.13 от тази Наредба, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава – членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на това лице, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Правото на възстановяване на ДДС може де се упражни чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване подписано с универсален електронен подпис до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяването, посредством създадено за целта WEB – базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите- www.nap.bg.
‘