3_592/24.02.2011г.
ЗДДС, чл.13, ал.1
ЗДДС, чл.71, т.1
ЗДДС, чл.112 и чл.114
Относно: данъчно третиране на доставка на машини съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружеството през 2006г. получава от фирма от Италия 4бр. машини. Стоката е придружавана от проформа фактура на стойност 0000.00 евро, в която дружеството е посочено като получател. При получаване на машините в България е издаден от Митническо бюро – град С ЕАД №00000. В качеството си на получател дружеството ефективно езаплатило начисления ДДС в размер на 0000.00 лв. Тази сума е включена в Дневника за покупките за м.01.2006г. и съответно за нея дружеството е ползвало данъчен кредит. Машините не са заведени като актив на дружеството, тъй като не е издадена фактура, с която да се прехвърли собствеността им (издадена е само проформа фактура). На същото основание не е осчетоводено през2006 г. и задължение към италианската фирма. Машините през периода от 2006г. до настоящия момент се използват в дружеството, като с тях се произвежда готова продукция.
В началото на 2011г. италианската фирма информира, че има намерение да издаде за упоменатите 4 бр. машинифактура, с която да прехвърли тяхната собственост на дружеството и да възникне задължение за заплащането им. Предложената стойност се различава от първоначалната и същата епо-малко в сравнение с издадената през 2006г. проформа фактура- за компенсация на амортизирането на машините. Във връзка с изложенотосе поставят следните въпроси:
1. Налице ли е ВОП за дружеството? Необходимо ли е да се издаде протокол по реда на чл.117 от ЗДДС за посочената по-горе фактура?
2. В случай, че трябва да бъде издаден протокол по чл.117 от закона следва ли да бъде отразен в дневницитепо ЗДДС?
3. При положение, че не следва да се издаде протокол следва ли фактурата или някакъв друг документ да се отрази в отчетните регистри по ЗДДС – дневник покупки и дневник продажби?
4. Трябва ли да се начисли ДДС, като се има предвид, че вече е начислен през 2006г. при реалния внос на машините?
5. В случай, че се начисли ДДС по издадената фактура с данъчна основа 150 000.00 евроима ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит?
6. Съществува ли възможност без доставката да се отразява в отчетните регистри по ЗДДС -дневник за покупки и дневник за продажби, фактурата да бъде осчетоводена по следния начин:
Дебит с/ка 204 Машини, съоръжения, оборудване
Кредит с/ка 401 Доставчици
При така изложенатафактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване (ВОП) е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Видно от текста на разпоредбата за да е налице ВОП за дадена доставка на стока следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да е налице ВОП, доставчикът следва да е регистрирано за целите на ДДС лице в държава-членка към датата на данъчното събитие на ВОД по аргумент от чл.25, ал.5 от ЗДДС.
2.Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
3.Възмездност на придобиването.
4. Транспортирането на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.Стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспортът на същите да започва от територията на друга държава членка и да завършва на територията на страната. Не е от значение в случая дали при транспортирането на тези стокисе преминава и през територията на трети страни. Важното е двете крайни точки да са на териториите на две различни държави членки на ЕС, като отправната точка е територията на друга държава членка.
В случая стоката не се транспортира от територията на друга държава членка до територията на страната, поради което условието на чл.13,ал. 1 от ЗДДС не е изпълнено и режимът, установен за ВОП не е приложим. Едно от условиятаза наличието на вътреобщностно придобиване е пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката. В този смисъл е и указание № 91-00-241 от 04.06.2009 г. на Изпълнителния директор на НАП, което може да се намери на сайта на агенцията – www.nap.bg. Следователно за дружеството не е налице ВОП по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС, съответно за същото не възниква задължение за издаване на протокол по реда на чл.117 от същия закон.
В настоящия случай за да се определи характера на доставката, респективно задълженията на дружеството при получаване на фактура от италианската фирма и придобиване право на собственост върху машините, следва да се определи мястото на изпълнение на същата съобразно разпоредбите на ЗДДС.
Мястото на изпълнение при доставка на стоки е регламентирано в разпоредбата на чл.17 от ЗДДС, като в ал.1 от същата правна норма е указано, че мястото на изпълнение при доставкана стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2.
Предвид цитираната разпоредба в настоящия случай е налице доставка на стока с място на изпълнение на територията на страната на основание чл.17, ал.1 от ЗДДС и същата е облагаема по смисъла на чл.12, ал.1 от същия закон, като доставчик е италианската фирма, което лице не е регистрирано поЗДДС.
Съгласно чл.95, ал.2 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, коетоне е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки и услуги по чл.12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя. По силата начл.96, ал.1 от закона при достигане на облагаем оборот 50 000лв. и повече за период не по-дълъг от последните 12 последователнимесеца преди текущия месец лицето е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот да подаде заявление за регистрация по този закон.
Предвид гореизложеното и обстоятелството, че стойността намашините надхвърля многократно определения праг за задължителна регистрация от 50 000лв. за доставчика от Италия след прехвърляне на собствеността върху машините ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС съобразно реда и условията на чл.133 от същия закон.
Съгласнотекста на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са издадените по реда на този закон фактура, известие към фактура и протоколът. За дружеството няма да възникне задължение да посочи в дневника за покупките получената фактура от италианската фирма, която не е регистрирано лице по ЗДДС в България, тъй като същата няма да отговаря на изискването за данъчен документ по смисъла на чл.112, ал.1 от същия закон. В тази връзка няма да е налице и право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура, тъй като условието на чл.71, т.1 от закона в случаяняма да е изпълнено за дружеството.
Извън горното разпоредбата на чл. 72, ал.1 от закона постановява, че правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни в данъчния период, през който е възникнало това право или в един от следващите 12 данъчни периода. Съгласно ал.2 от цитираната правна норма правото се упражнява като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне резултата за данъчния период по ал.1в справката – декларация за същия този период и посочи документа в дневника за покупките. Следователно всяко регистрирано лице може да упражни еднократно правото си на приспадане на данъчен кредит за дадена доставка. Предвид изложеното и обстоятелството, че дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит чрез отразяването на ЕАД в Дневника за покупки за м.01.2006г., то при придобиване правото на собственост върху машините за дружеството няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, дори и да притежава фактура, отговаряща на изискванията на чл.112 и чл.114 от ЗДДС.
Необходимо е да се има предвид, че отразяването или неотразяването на фактурата от италианската фирма в отчетните регистри на дружеството е неотносимо към счетоводното отразяване на същата и завеждането на придобитите активи съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Следователно независимо, че няма да се отрази фактурата от италианското дружество в отчетните регистри по ЗДДС, няма пречка да се осчетоводи същата.