Относно: Данъчно третиране на доставка на софтуер по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дейността на фирмата е свързана със създаване и продажба на програмни продукти. Софтуерът е с основно предназначение за нуждите на мебелното производство. Продажбата на софтуер ще се извършва и на контрагенти извън Европейския съюз, като доставката ще е и по електронен път.
Зададени са следните въпроси:
1. Регистрираният софтуер за потребители извън Европейския съюз счита ли се за доставка на стандартен софтуер или се третира като доставка на услуга?
2. Къде е мястото на доставката – мястото, където получателя е установил своята независима икономическа дейност или мястото, където доставчика е установил своята независима икономическа дейност?
3. Следва ли да се начислява ДДС върху стойността на доставката?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
В §1, т. 25 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Предвид това, при предоставянето на стандартен софтуер, ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
От друга страна, доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път е дефинирано като „ услуги, извършвани по електронен път” /§ 1,т. 14, б.”б” от ДР на ЗДДС/.
От изложената фактическа обстановка, може да се направи извода, че извършвате доставка на специализиран, а не на стандартен софтуер и в този смисъл е налице доставка на услуга.
Измененията в чл. 21 от ЗДДС /в сила от 01.01.2010 г./, уреждат ново общо правило за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и допуснатите от това общо правило изключения. Според измененията на закона мястото на изпълнение на доставката на услуги ще зависи и от статута на техния получател. В Директива 2008/8/ЕО са възприети два типа доставки – такива, при които получателят по доставката е ДЗЛ и такива, при които получател е данъчно незадължено лице. На основата на това разграничение новите разпоредби на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС определят две основни хипотези за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги, както следва:
– Когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя /чл. 21, ал. 2 от ЗДДС/. В тази хипотеза е без значение дали получателят на услугата е установил независимата си икономическа дейност в друга държава членка или извън общността /трета страна/.
В този случай, като доставчик на услуга с получател ДЗЛ от друга държава членка или трета страна, следва да издадете на получателя фактура по чл. 114 от ЗДДС, без да начислявате ДДС и като основание за неначисляване да впишете “чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“.
– Съгласно предложение първо на чл. 21, ал. 1 от закона, когато услугите се предоставят на данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставките е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.
Предвид изложеното, при условие, че доставяните от Вас услуги се предоставят на данъчно незадължено лице в друга държава членка, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната – България. За доставката се начислява данък върху добавената стойност 20 %, на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Също така, следва да се съобразите с разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Общността;
2. доставяните услуги са с предмет, посочен в т. 2 на чл. 21 ал. 5 от с.з.
При условие, че доставяте услуги – прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер, и/или услуги, извършвани по електронен път на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Общността, за Вас е приложима хипотезата на чл. 21, ал. 5, т. 2, б.“а“ и/или б.“к“от ЗДДС. В този случай, като доставчик следва да издадете на получателя /от трета страна/ фактура по чл. 114 от ЗДДС, в която не се начислява ДДС. Като основание за неначисляването се вписва “чл. 21, ал. 5 от ЗДДС“.
‘