3_2321/20.08.2013 г.
ЗКПО, чл. 10, ал. 1
ЗКПО, чл. 26, т. 2
ЗСч, чл. 4, ал. 3
ЗСч, чл. 7, ал. 1
ЗДДС, чл.17, ал.1 и ал. 2
ЗДДС, чл.86, ал.3
ЗДДС, чл.124, ал. 2
ЗДДС, чл. 112
ППЗДДС, чл.117
Относно: данъчно третиране на доставка на стока съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и документална обоснованост за целите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Според изложеното в запитването дружеството е в процес на преговори за установяване на договорни отношения с търговски партньори от Китай, Холандия и Австрия. Във връзка с реализацията на търговската сделка посочва, че ще закупи от китайска фирма велосипеди, които ще заплаща с нареден валутен превод на основание издадена от доставчика фактура. Договорено е стоката да не идва в България, а директно да пътува с кораб за Холандия /а при следваща покупка за Австрия/, т.е. внос в България няма да има. Вносът в Холандия/Австрия ще бъде осъществен от холандската/австрийската фирма. Стоката ще бъде платена след отварянето от чуждия митничар за потвърждаване на наличността й, след което ще се внася и обмитява за сметка на купувача. Дружеството няма представителство, регистрация в Холандия/Австрия и не извършва стопанска дейност в тези страни. В тази връзка поставя следните въпроси:
1. При положение, че закупената стока не пристига в България има ли право да я заприходи като актив. Какви документи са нужни за доказване на документалната обоснованост на тази покупка?
2. При продажбата на стоката каква фактура трябва да се издаде и трябва ли да се начисли ДДС ?
3. В какъв срок трябва да бъдат декларирани тези сделки в дневника за покупки и продажби и с какви документи освен фактурите трябва да се снабдите с оглед документалната обоснованост. В кои колонки на дневниците по ДДС трябва да бъдат отразени тези сделки и трябва ли да подавате VIES декларация?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите ЗКПО (ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 68/2013 г.), ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.68 от 02.08.2013г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 20 от 28.02.2013г.), изразяваме следното становище:
Относно приложението на ЗКПО
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на един счетоводен разход за данъчни цели в чл.10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на ЗСч.
По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същата нормативна разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Следователно разходите се считат за документално обосновани и се признават за данъчни цели тогава и само тогава, когато те са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Законодателят не поставя изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция. За да е налице документална обоснованост на стопанската операция на основание чл.7 ал.1 от ЗСч, първичният документ следва да съдържа най-малко следната информация:
1.наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2.дата на издаване;
3.наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4.предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
Следва да се посочи, че на основание чл.3, ал.2 от ЗСч счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции, с изключение на документите, които са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС.
Отчитането на стоково материалните запаси се извършва при стриктното спазване на ЗСч и СС 2 „Отчитане на стоково материалните запаси”, като аналитичното отчитане на стоките се организира по видове и групи стоки в съответствие с местонахождението им.
Липсата на документална обоснованост за придобиване на активи, както и за тяхното изразходване е нарушение на счетоводното и данъчно законодателство, което дава основание при последващ данъчен контрол от страна на органите на приходите на Националната агенция за приходите, да бъде извършено увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.
Относно приложението на ЗДДС
Съгласно разпоредбите на ЗДДС за да се определи начинът на облагане на доставките на стоки е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. На основание чл. 17, ал.1 от закона място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Разпоредбата на ал.2 от цитираната правна норма определя, че място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
От изложеното в запитването може да се направи извод, че в случая се разглеждат две последователни доставки на една и съща стока, която ще е предмет на един-единствен превоз. По отношение на подобна ситуация (в контекста на вътреобщностната търговия – доставки между лица, установени в различни държави членки и транспортиране на стоките между държави членки) СЕС постановява в Решение по дело С-245/04, че макар две последователни доставки да са предмет на едно-единствено движение на стоки, те трябва да се считат за последователни във времето. В подобни случаи най-общо за едната от двете последователни доставки мястото на изпълнение се определя по чл.17, ал.1, а за другата – по чл.17, ал.2 от ЗДДС, в зависимост от това към коя от двете доставки се отнася транспортът. Определянето на доставката, към която трябва да се отнесе превозът, а именно първата или втората от разглежданите последователни доставки, трябва да се извърши при отчитане на всички обстоятелства по конкретния случай, за да се установиза коя от тези две доставки ще се приложи режимът на чл.17, ал.1, съответно чл.17, ал.2 от ЗДДС.
В случая, изложен в запитването, за доставката от дружеството с получател фирма в Холандия/Австрия независимо коя разпоредба ще се приложи – тази на чл.17, ал.1 или чл.17, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката ще е извън територията на страната. На основание чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно разпоредбите на чл.114, ал.1, т. 12 от закона във фактурата следва да се посочи, че мястото на изпълнение на тази доставка е извън територията на страната, като основанието за неначисляване на данъка ще бъде чл.86, ал.3 от ЗДДС. При положение, че за тази доставка мястото на изпълнение е на територията на Холандия/Австрия, е необходимо да проучите съответното законодателство относно възникване на задължение за регистрация на дружеството за целите на ДДС в съответната държава членка.Освен това по отношение на документирането на доставката в този случай следва да имате предвид разпоредбата на чл.79, ал.3, т.1 от ППЗДДС съгласно която доставка на стокис място на изпълнение на територията на друга държава членка от данъчно задължено лице, установено на територията на страната се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В случая издадената фактура следва да отразите в колона 23 на дневника за продажби.По отношение на фактурата, издадена от доставчика Ви от Китай доколкото същата не е данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС, за Вас не възниква задължение за отразяването й в дневника за покупки. Хипотезите, при които се подава VIES-декларация са посочени в чл.125, ал.2 от ЗДДС и чл.117 от ППЗДДС, като настоящият случай не е сред посочените в цитираните правни норми.
В заключение Ви уведомяваме, че дружеството следва да притежава и други документи, потвърждаващи осъществяването на доставка на стока с място на изпълнение извън територията на страната -транспортни документи, търговски договориидр.