Ползване на данъчно облекчение съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и прилагане на осигурителното законодателство при наемане на безработни лица

3_2321/06.11.2017 г.
ЗКПО, чл.177, ал. 1, т. 1;
ЗКПО, чл.177, ал. 1, т. 2;
ЗКПО, чл.177, ал. 1, т. 3;
ЗКПО, чл.177, ал. 3;
КСО, чл.4, ал.1, т.1
Относно: Ползване на данъчно облекчение съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и прилагане на осигурителното законодателство при наемане на безработни лица

Според изложеното в запитването, на 25.09.2017 г. е сключен договор с Бюрото по труда гр. Х, договор за наемане на безработно лице по програмата „Помощ за пенсиониране“. В тази връзка са поставени въпроси относно отчитане, данъчно и осигурително третиране на получените средства в размер на трудовото възнаграждение по програмата.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн. ДВ, бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 85/2017 г.) и Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 62/2017 г.) е изразено следното принципно становище:
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството /ЗСч/, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Според Общите разпоредби към Националните счетоводни стандарти (НСС), разходите на предприятието обхващат разходи, които възникват в хода на обичайната дейност, и такива, които не са свързани пряко с обичайната дейност (загуби). По силата на Общите разпоредби на НСС приходите на предприятието обхващат както приходите от обичайна дейност (приходи), така и приходите от случайни или нехарактерни за основната дейност на предприятието приходи (печалби).
Посочените правни норми следва да бъдат спазени в настоящия случай, както при получаването на средствата в размер на трудовото възнаграждение от Бюрото по Труда гр. Х, такаи при тяхното изразходване.
Съгласно чл.177, ал. 1 от ЗКПО данъчно задълженото лице има право да намали счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, когато е наело лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12последователни месеца и към момента на наемането му то е:
1.регистрирано като безработно за повече от една година, или
2.регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или
3.безработно лице с намалена работоспособност.
Намалението се извършва с изплатените суми за трудово възнаграждение и внесените за сметка на работодателя вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за първите 12 месеца от наемането. Намалението се извършва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период.
За да се ползва данъчното облекчение следва да се има предвид, че по силата на чл.177, ал. 3 от ЗКПО, намаление не се извършва за сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта и по реда на чл. 22д от Закона за насърчаване на инвестициите.
Изпълнението на условията за ползване на данъчното облекчение по чл. 177 от ЗКПО подлежи на контрол от органите по приходите по реда на чл. 110 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез извършване на проверки и/или ревизии.
По отношение приложението на осигурителното законодателство следва да се отбележи, че на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 (посл. изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл.4, ал.10 и по чл. 4а, ал.1. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година и основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях (чл. 6, ал. 2, т. 1 и 3 от КСО).
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Предвид горното при осигуряването на наетото лице по трудово правоотношение в случая следва да се спазват общите правила, заложени в КСО, като единствената разлика е в това, че ако е предвидено в програмата „Помощ за пенсиониране“ да не се дължат осигурителни вноски за безработица, то осигурителят няма да начислява и внася вноски за този фонд.

Оценете статията

Вашият коментар