данъчно третиране на доставка на услуга по международен транспорт на стоки по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

3_3496/20.11.2012 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 22, ал. 3;
ЗДДС, чл. 30, ал. 1;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 117, ал. 1, т. 1;
ППЗДДС, чл. 23, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 38б, ал.1;
ППЗДДС, чл. 81, ал. 6
Относно: данъчно третиране на доставка на услуга по международен транспорт на стоки по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, „А” ООД е регистрирано по ЗДДС лице и извършва износ на стоки от България до трета страна – Либия. Във връзка с тази сделка е наето дружество, регистрирано по ДДС във Франция, с валиден френски VAT номер, да осъществи международен превоз на стоки до клиента на „А” ООД. Стоките се превозват от френския превозвач по море от пристанище Варна до съответното пристанище в трета страна /Либия/. Превозвачът издава на българското дружество инвойс, в който не е начислил ДДС.
Предвид горното е поставен въпроса при получаване на инвойса за транспортната услуга трябва ли да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и какъв е размерът на данъчната ставка?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г.) изразяваме следното становище:
Данъчният режим при доставка на услуга по транспорт на стоки, в сила от 01.01.2010г., е в пряка зависимост от статута на получателя на услугата по превоза – данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице.
За целите на облагането с данък върху добавената стойност разпоредбата на чл. 3, ал.1 от закона регламентира, че всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, е данъчно задължено лице.
По силата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, когато транспортът на стоки се осъществява в рамките на Общността или извън нея и се предоставя на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е на територията на държавата, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност. В случаите, при които тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключение от посоченото правило е налице, когато получателят използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците или служителите си. В този случай мястото на изпълнение на доставката по транспорт на стоки на основание чл. 21, ал. 3 от ЗДДС се определя по реда на ал. 1 от същия член и е там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност.
От изложеното в запитването става ясно, че е извършен транспорт на стоки от територията на страната до трета страна – Либия. Доставчик на услугата е френско дружество, с валиден VAT номер, а получател е българското дружество – данъчнозадължено лице. За определяне мястото на изпълнение на тази доставка, предвид нормата на чл. 22, ал.3 от ЗДДС, приложение ще намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от същия закон, според която това е мястото, където е установен получателят, в случая на територията на Република България.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС ”лице, установено на територията на страната” е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
Предвид гореизложеното получената от „А” ООД услуга по превоз на стоки е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема при условие, че доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната. В този случай на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от дружеството като получател на услугата.
Необходимо е да се посочи, че регистрираните по ЗДДС лица – получатели по доставки следва да издават протоколи по чл. 117 от закона в случаите по чл. 82, ал. 2 от същия закон /чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. В чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС е указано, че за доставките облагаеми с нулева ставка, с място на изпълнение на територията на страната, получателят на услугата следва да издаде протокол по чл. 117 от закона. При издаването на протокола е необходимо да се има предвид следното:
По отношение на размера на данъчната ставка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
Документите, с които се удостоверява извършването на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30 от ЗДДС са регламентирани в чл. 23 от ППЗДДС.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 38б, ал.1 от ППЗДДС в случаите, когато за доставките, изброени в глава четвърта, данъкът е изискуем от получателя на основание чл.82 от закона, получателят следва да разполага с относимите към него документи по тази глава, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка. Следователно разпоредбата на чл. 38б от ППЗДДС регламентира, че обстоятелствата за облагане на доставката по международен транспорт на стоки с нулева ставка, подлежат на доказване от получателя на услугата с визираните в чл. 23 от ППЗДДС документи.
Предвид гореизложеното „А” ООД като получател по доставката трябва да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС, в който като основание за прилагане на нулевата данъчна ставка следва да посочи съответната разпоредба от ЗДДС или ППЗДДС, според която за доставката е приложима въпросната ставка, както и е необходимо да разполага с относимите документи, посочени в чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС, удостоверяващи обстоятелствата за облагане с тази данъчна ставка.

Оценете статията

Вашият коментар