3_1764/05.06.2012г.
ЗДДС, чл.21, ал.2
Относно: данъчно третиране на доставка на услуга по работа върху движими вещи по смисъла на ЗДДС
Според изложеното в запитването дружеството е доставчик на услуга – производство на мъжки панталони с материали на клиента, т.е. производство на „ишлеме”. Получатели на доставките са данъчнозадължени лица от общността и мястото на изпълнение на доставките се определя по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Клиент на дружеството е холдингово дружество отКралство Белгия. Доставките се извършват до обект на друго дружество – част от холдинга, също на територията на Кралство Белгия. Документите, които са съставени по повод доставките са следните:
1.Фактура (инвойс) с клиент – холдинговото дружество;
2.Международна товарителница (CMR), в която за получател са вписани данните на второто дружество и документът е заверен с техен подпис и печат, както и от превозвача на товара;
3.Писмено уведомление от холдинга, че второто дружество е част от групата.
Плащанията се извършват по банков път и се нареждат както от дружеството, което е вписано във фактурата като клиент, така и от второто дружество.
Във връзка с гореизложеното се поставя въпроса дали са налице всички обстоятелства за доказване на извършените доставки и тяхното получаване?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ,бр.99 от 16.12.2011г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ бр.16 от 24.02.2012г.) изразяваме следното становище:
От представените данни става ясно, че се извършва доставка на услуги по работа върху движими вещи с получател лице от Кралство Белгия.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
В действащия ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2012г. Регламентът е задължителени се прилага пряко от всички държави-членки, поради което дружеството следва да се съобразява с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугата като данъчнозадължено лице, в регламента са установени доказателства, които доставчикът следва да получи от получателя. Съгласно член 18, пар.1 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността има статут на данъчнозадължено лице когато получателят е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) №904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
Предвид цитираната по-горе нормативна уредба следва дружеството да разполага с доказателства, че получателят по доставката притежава статут на данъчно задължено лице в Кралство Белгия, като освен валидността на ДДС номера е необходимо да се обвърже същия с името и адреса на лицето. При наличието на такива доказателства мястото на изпълнение на доставката на услугатаще бъде на територията на Кралство Белгия, т.е. извън територията на страната и същата няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. По силата на чл. 114, ал. 4 от същия закон, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. Във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това. С оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 6 от ППЗДДС за доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя. В случая това е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Необходимо е също така да се има предвидразпоредбата на чл.123, ал. 3 от ЗДДС, според която всяко данъчно задължено лице води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки или работа по движими вещи. Регистърът на стоките трябва да осигурява информацията, посочена в чл.121, ал.8 от ППЗДДС.
По смисъла на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Следователно, съобразно горните правила за извършваните от дружеството доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, следва да се подаде и VIES-декларация.
В ЗДДС и правилника за приложението му не са регламентирани изрично и документи, с които да се доказват обстоятелствата по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, предвид което следва, че доказването на извършването на самата услуга е необходимо да се извърши с всички относими към конкретната доставка документи. Реалното извършване на доставката се удостоверява и с доказателства относно наличието на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчика, както и такива за предаване, съхранение, транспорт и други документи, както за материалите, така и за изработена готова продукция. В тази връзка следва да се посочи, че при изпълнение на своите правомощия органите по приходите могат да изискват и събират по реда на Глава осма от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) документи, отнасящи се до правата и задълженията на лицата, включително и за осъществяваните от тях доставки.
По отношение на наличието на всички обстоятелства за доказване на извършените от дружеството доставки и тяхното получаване уведомяваме, че преценката относно доказателствената сила на определени документи е от компетентността на органите по приходите в рамките на производствата по реда на ДОПК.
В заключение следва да се посочи, че при липса на доказателства, че получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката ще се определи съгласно чл.21, ал.4, т.4, б „в” на ЗДДС, а именно мястото, където фактически се извършва услугата.
‘