осигуряване на работници и служители, наети от общината по програми, финансирани от Министерството на труда и социалната политика.

3_1921/01.07.2010 г.
КСО, чл. 7, ал. 3
Относно: осигуряване на работници и служители, наети от общината по програми, финансирани от Министерството на труда и социалната политика.
Постъпило е писмено запитване във връзка с приложението на осигурителното законодателство. Според изложеното в запитването Община – …………. като „работодател” сключва трудови договори с работници и служители по национални програми – „ОСПОЗ”, „Помощ при пенсиониране”, „Регионална програма за заетост” и др., които се финансират от Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Дирекция „Регионална служба по заетостта” – гр. …. В тази връзка се поставя въпроса следва ли Община – …….. да се счита за „работодател” и да начислява и внася осигурителни вноски за наетите по горепосочените програми лица, като спазва посочените в чл.7, ал.3 от КСО срокове?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.19/2010 г.), по зададения в запитването въпрос изразяваме следното становище:
По смисъла на Кодкса на труда «работодател» е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение (§1, т. 1 от ДР на КТ).
«Осигурител» съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
По силата на чл. 7, ал. 1 и 2 от КСО работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения внасят осигурителните вноски, които са за тяхна сметка, едновременно с изплащане на дължимото възнаграждение или на част от него, а осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 от КСО се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение. В случаите, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски за своя сметка и тези за сметка на осигурените лица до края на месеца, през който е извършено начисляването. С изменението на тази разпоредба, считано от 01.01.2010 г. е въведено ново правило, по силата на което осигурителните вноски за сметка на осигурителя и осигурените лица се дължат и при неначислени възнаграждения и се внасят от осигурителя до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
В чл. 6, ал. 3 от КСО са определени лицата, за които се дължат осигурителни вноски и когато възнагражденията им не са начислени. Това са:
-работниците и служителите;
– изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;
– лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
Следователно в случаите когато Община – ……….. е сключила трудови договори и по отношение на посочените работници се явява работодател и осигурител, то за същите следва да прилага описания по-горе ред за задължително социално осигуряване на основание чл.7, ал.3 от КСО.’

Оценете статията

Вашият коментар