ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставка на услуга по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дейността на дружеството е свързана със създаване и търговия с програмни продукти. Софтуерът е специализиран за дейностите в туризма и се предлага на контрагенти, които развиват дейност по хотелиерство и ресторантьорство. Той може да бъде записан на технически носител /диск/ или да се предостави чрез интернет.
Зададени са следните въпроси:
1. Този тип програмен продукт „стандартен софтуер” ли е?
2. При сключване на договор и продажба на хотелски софтуер на контрагент, чието седалище и управление е на остров офшорна зона /островът е на английска територия, но не е член на ЕС/ и има обекти в различни държави, как ще се приложи ДДС?
В отговор на поставените от Вас въпроси изразяваме принципно становище:
В §1, т. 25 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Предвид това, ако се предоставя стандартен софтуер, то ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
От друга страна доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път е дефинирано като „ услуги, извършвани по електронен път” /§ 1,т. 14, б. ”б” от ДР на ЗДДС/.
От запитването е видно, че създадения от Вас софтуер е специализиран за дейностите в туризма /хотелиерство и ресторантьорство/ и не е предназначен за масова употреба. Същият има качества на приложен програмен продукт, който отчита спецификите в дейността на конкретния потребител, т.е. същият не отговаря на определението „стандартен софтуер“ и не може да бъде класифициран като стока.
Предвид това, че предоставеният софтуер не е стандартен по смисъла на ЗДДС ще е налице доставка на услуга.
Основният принцип при определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга е разписан в чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
В чл. 21, ал. 3 от ЗДДС е уредено едно от изключенията от правилото на ал. 1 на същия член. Според чл. 21, ал. 3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1. получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата,къдетое установен доставчикът;
2. доставяните услуги са с предмет посочен в чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Чл. 21, ал. 3 от ЗДДС се прилага, в случаите когато кумулативно са изпълнени условията, съдържащи се в разпоредбата, т. е. получателя на услугата е лице, попадащо в хипотезите на т. 1 от същата разпоредба и доставяните услуги са сред изброените в т. 2.
От изложеното в запитването следва, че става дума за доставки на услуги по чл. 21, ал. 3, т. 2, б.“а“и „к” от ЗДДС. Когато се прехвърлят права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер или са доставени услуги, извършвани по електронен път, мястото на изпълнение е там, където се намира седалището на получателя, т.е. извън територията на страната. В този случай за Вас не възниква задължение за начисляване на данък.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ППЗДДС фактура/известие се издава и за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната в рамките на икономическата дейност на лицето, като във фактурата не се начислява данък. В случая на основание т. 4 на същата разпоредба във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък от закона се вписва съответната разпоредба на закона, съгласно която доставката на стока или услуга е с място на изпълнение извън територията на страната.
‘