3_3834/27.12.2012 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 117, ал.1, т. 1;
ЗДДС, параграф 1, т. 43 от ДР
Относно: данъчно третиране на доставка на услуга по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, дружеството „А” има сключен договор за изработка на изделия с дружество от Словения – I. A., d.d от 2007 г. Поради некачествено изпълнение на част от изделията през 2012 г. към момента е предявено искане за заплащане на обезщетение в размер на ………… евро.
Предвид горното е поставен въпроса следва ли като получател по фактура №0123456789/…….2012 г. дружеството „А” да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г.) изразяваме следното становище:
Видно от приложените документи към запитването българското дружество е получател по фактура № 0123456789/………..2012 г. с предмет на доставката „плащане на неустойка” на стойност ………. лв. Съгласно т. 7.2 от § 7 „Осигуряване на качество” от сключения на ………2007 г. договор за доставка клиентът има право да поиска компенсация от доставчика в случай на непокриване изискванията за качество на изделията, според договореностите в Анекс 3. Според § 1 от последния глобите за доставчика са определени съгласно разходите по отстраняване на несъответствия, подробно описани в табличен вид.
Доколкото от приложените документи към писменото запитване се установява, че заплатените суми по отношение на фактура № 0123456789/……2012 г. се отнасят за разходи по преработка и транспорт във връзка с рекламации, извършени за сметка на доставчика, то считаме, че „А” ЕООД е получател по доставка на услуга по установяване и отстраняване на дефекти на произведените от същото изделия, извършена от лице, установено на територията на друга държава – членка.
По смисъла на разпоредбата на параграф 1, т. 43 от ДР на ЗДДС “работа по стоки“ е обработка, преработка или поправка на стоки. Мястото на изпълнение на тази доставка се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката на услуга е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Във връзка с приложението на горепосочените норми следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС ”лице, установено на територията на страната” е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
Предвид гореизложеното получената услуга по установяване и отстраняване на дефекти на произведените от дружеството изделия е с място на изпълнение на територията на стратата и е облагаема при условие, че доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната. В този случай на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от дружеството – получател на услугата.
Тази доставка ще следва да бъде документирана с протокол на основание чл. 117, ал.1, т. 1 във връзка с чл. 82, ал. 2, т 3 от ЗДДС не по-късно от петнадесет дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
‘