3_3668/06.12.2012 г.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
чл. 4, ал. 3, т. 2
чл. 6, ал. 8
ЗЗО,чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 2
Относно: осигуряване на собственик на ЕООД, който е определен за управител на дружеството
Според изложеното в запитването „……….” ЕООД е с предмет на дейност създаване и предоставяне на социални услуги в общността. Едноличният собственик на капитала на дружеството е сключил със същото договор за управление и контрол с определено възнаграждение в размер на 1004 лв. Във връзка с това същият поставя въпроса дължи ли задължителни осигурителни вноски и като самоосигуряващо се лице в качеството на собственик на капитала на дружеството?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на КСО (обн. ДВ бр.110/1999г., посл. изм. ДВ. бр.94/2012 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр.70/1998г., посл. изм. бр. 60/2012 г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 80/2012 г.) изразяваме следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Задължението за осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или
чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В този смисъл, за да възникне основание за осигуряване на собственика и управителя на еднолично търговско дружество, той следва да упражнява трудова дейност в дружеството. Като упражняване на трудова дейност се приема всяко действие на собственика по повод функционирането на дружеството.
По отношение на управляващите собственици и съдружници в търговски дружества (ЕООД и ООД) следва да се има предвид регламента на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени стопански резултати в рамките на договорения срок (респективно – безсрочно).
Собственикът наЕООД се осигурява в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност в него. Ако упражнява трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол, за която има определено възнаграждение, същият се осигурява в това му качество, независимо дали възнаграждението е определено в нарочен договор, или му се дължи въз основа решение на едноличния собственик, или например е предвидено в договора за учредяване на дружеството.
От представената фактическа обстановка става ясно, че собственикът на капитала на едноличното търговско дружество има сключен договор за управление и контрол с дружеството и определено възнаграждение за тази дейност. В тази връзка е необходимо да се има предвид следното:
В чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден специален ред за осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване (ДОО): фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”, а за лицата, родени след 31.12.1959 г. – и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в Универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО върху дохода, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО.
Управителят на дружеството може да извършва и друг вид трудова дейност (положен личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение) в същото извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител. В тези случаи, лицата попадат в кръга на задължително осигурените по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лицавъзниква от деня на започване или възобновяване на трудова дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Тези лица определят периода, за който подлежат на задължително осигуряване по КСО с декларация, подадена в компетентната за лицето териториална дирекция на НАП. На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани като самоосигуряващи се лица, същите подават декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
За времето, през което извършват съответната дейност, самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване изцяло за своя сметка във фонд „Пенсии” на ДОО и ДЗПО – Универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31.12.1959 г. На основаниечл. 4, ал. 4 от КСО по свое желание те могат да се осигуряват и за фонд “Общо заболяване и майчинство“. Осигурителните вноски се внасят по сметката на компетентната ТД на НАП на самоосигуряващото се лице поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.
Следва да се има предвид, че лицата, които упражняват дейност на различни основания, подлежат на осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителен доход по всяка една от тях в поредността, определена с чл. 6,ал. 10 от КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година.
Осигурителните вноски се дължат:
– авансово – върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО);
– в окончателен размер, при който се извършва годишно изравняване на дохода. С оглед фактическата обстановка в запитването е необходимо да се има предвид, че едноличният собственик на капитала на дружеството ще е задължен да извърши такова при положение, че упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, за която получава възнаграждение. Окончателният размер се определя за периода, през който е упражнявана трудовата дейност през предходната година, въз основа на доходите (от дейността като самоосигуряващо се лице и за работа без трудово правоотношение), декларирани в справката към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд “Пенсии“ и за ДЗПО в Универсален пенсионен фонд (за лицата, родени след 31.12.1959 г.) като се дължи върху разликата между облагаемия доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски през годината.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите (от дейността като самоосигуряващо се лице и за работа без трудово правоотношение), получени през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Предвид изложеното, едноличният собственик на капитала на търговско дружество се осигурява в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност в същото. Ако упражнява трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол, за която има определено възнаграждение, същият се осигурява чрез дружеството в това му качество. Собственик на капитала на ЕООД, който извършва трудова дейност по управление и контрол и не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, не дължи осигурителни вноски в качеството на самоосигуряващо се лице. Ако извън дейността по управление и контрол съшият полага личен труд в дружеството в качеството на самоосигуряващо се лице,то той подлежи на осигуряване и на това основание.
Предвид гореизложеното,в качеството на собственик и управител на ЕООД лицето следва да внася осигурителни вноски по описания по-горе ред в зависимост от извършваната трудова дейност, заплащането за положения от него труд и начина, по който са уредени отношенията му с дружеството.