fbpx

данъчно третиране по ЗДДС на доставката на софтуер с получател лице, установено извън Общността

3_2486/23.05.2008 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 3, т. 2, б. „а”
Относно: данъчно третиране по ЗДДС на доставката на софтуер с получател лице, установено извън Общността
Според изложената фактическа обстановка дружеството разработва софтуер, предназначен за конкретно потребление по поръчка на клиенти от САЩ. Софтуерът не се записва на технически носител, а се изпраща чрез Интернет. Във връзка с горепосоченото са поставени следните въпроси:
1.Как следва да се определи съгласно ЗДДС тази доставка?
2.Каква е ставката на данъка по ЗДДС при този вид доставка?
3.Как се документира доставката на този софтуер /има ли задължителни документи?
4.Къде е мястото на изпълнение и какво е значението му относно ставката на данъка и документирането на сделката?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28.12.2007 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.39 от 15.04.2008 г./ изразяваме следното становище:
Съгласно чл.5, ал.1 от ЗДДС стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. Според определението, дадено в т.25, §1 от ДР на закона „стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Според посоченото в запитването софтуерът се разработва по поръчка на клиенти и е предназначен за конкретно потребление. В този смисъл същият не отговаря на определението „стандартен софтуер“ и не може да бъде класифициран като стока.
Доколкото сделката между лицата представлява прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер, същата има характер на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбите на ЗДДС, за да се определи начинът на облагане на доставките на услуги е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това място, тези доставки са облагаеми на територията на страната и приложимата ставка е 20 %, или са с място на изпълнение извън територията на страната, което е основание за неначисляване на данък.
Основният принцип при определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуги е разписан в чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че ЗДДС предвижда редица изключения от този принцип. Тъй като продуктът Ви е създаден по поръчка, това предполага, че ще се използва за специфични цели, т.е. доставката на описания в запитването продукт следва да се третира като доставка на услуга по чл. 21 , ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
– получателятелице,установено извън Общността, илиданъчно задълженолице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът и
– доставените услуги фигурират сред изброените в чл. 21, ал. 3, т. 2 на закона.
Предвид информацията от запитването, получателят по доставката е установен извън Общността /в САЩ/ и при положение, че доставяната услуга е прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер /чл. 21, ал. 3, т. 2, буква „а“/, тогава мястото на изпълнение е извън територията на страната и доставката на коментираната услуга не попада в категорията на облагаемите доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
В чл. 86, ал. 3 от ЗДДС се посочва, че не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
За същата, предвид разпоредбата на чл.79, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС следва да се издаде фактура, в която като основание за неначисляване на данък се посочи съответната разпоредба на закона, съгласно която доставката на извършената услуга е с място на изпълнение извън територията на страната, т.е. чл. 21, ал. 3, т. 1 и 2, б.”а” от ЗДДС.
В ЗДДС липсва изрична регламентация относно задължителните документи, доказващи извършването на доставките по чл. 21, ал. 3, т. 2, б. „а” от ЗДДС с място на изпълнение извън територията на страната, поради което освен издадената фактура, дружеството би следвало да разполага и с всички други относими към конкретната доставка документи, доказващи нейното осъществяване.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Scroll to Top