3_ 1795/17.06.2010 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 1, § 1, т. 46 от ДР
Относно: данъчно третиране на доставка на услуга съгласно разпоредбите на ЗДДС, в сила до 31.12.2009 г.
Според изложеното в запитването дружеството през 2008 г. е сключило договор с дружество E от С за извършване на „демилитаризационна услуга” на изведени от въоръжение боеприпаси и тяхното унищожаване или привеждане в негодност за използване по основното си предназначение. Възложителят е придобил права и задължения върху подлежащите на унищожаване боеприпаси в С чрез участие в държавна обществена поръчка.
Дейността по демилитаризационната услуга е при условията на разрешителен режим, съгласно разпоредбите на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Тъй като до пристигане на кораба с боеприпасите от С „М” АД не успява да се снабди с такова разрешително, то за да се изпълнят поетите по договора ангажименти и прилагайки договореното с възложителя право за превъзлагане изпълнението на услугата, дружеството постига споразумение с румънска фирма да извърши тази демилитаризационна услуга. За румънската фирма възложител на услугата е българската фирма.
Корабът с боеприпасите е разтоварен на румънско пристанище, те са транспортирани и са демилитаризирани от румънската фирма в оторизирано по надлежния ред предприятие. За извършената услуга румънската фирма издава фактура с ДДС. За да финализира взаимоотношенията си с възложителя и получател на услугата /дружеството от С/, „М” АД издава фактура с ДДС с цена на услугата в съответствие с уговорената в договора цена. Съображенията за начисляване на ДДС са били, че дружеството е доставчик на услуга по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС с място на независима икономическа дейност на територията на РБългария и че не са налице условията по чл.21, ал. 2, т. 3, б. „в” от ЗДДС, определящ място на изпълнение на услугата там, където е мястото на „работа върху движима вещ”. Тези условия не са налице, тъй като вследствие процеса на демилитаризация вещта „боеприпас” освен, че губи потребителската си стойност, то количеството и теглото на компонентите, които евентуално биха могли да се използват са значително в пъти по-малко и от нея остават малко количество годни материали /отпадъчни метали/.
При така изложената фактическа обстановка се поставят следните въпроси:
1. Във фактурата, която издава българското дружество на дружеството в С, следва ли да не се начислява ДДС и на какво основание?
2. Ако не следва да се начислява ДДС, каква е процедурата дружеството да си възстанови начисленото и внесено ДДС?
При така изложената фактическа обстановка и предвид това, че представените от Вас документи не са придружени с превод на български език, с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 1 декември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22 януари 2010 г./ изразяваме следното принципно становище:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно съществен елемент на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Общите принципи при определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са уредени в чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и са обвързани с мястото, където доставчикът с установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – с мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Същевременно изключенията от основното правило по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани в чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Видно от представената фактическа обстановка, вследствие процеса на демилитаризация, вещта губи потребителската си стойност, а количеството и теглото на компонентите, които евентуално биха могли да се използват са значително в пъти по-малко и от вещта остава малко количество годни материали /отпадъчни метали/.
Доколкото в запитването няма данни за връщане на получените след демилитаризацията отпадъци на възложителя в С считаме, че услугата следва да се квалифицира като такава по добив на отпадъци. Дефиниция на понятието добив на отпадъци се съдържа в допълнителните разпоредби на ЗДДС. Съгласно § 1. т. 46 от ДР на ЗДДС това е всяка дейност, в резултат от която се образуват отпадъци.
Когато тази дейност се извършва на територията на страната приложение намират разпоредбите на Глава деветнадесета “а“ от ЗДДС. В случая обаче услугата се извършва на територията на Република Румъния, поради което за същата схемата на т.нар. “обратно начисляване“ на ДДС при доставка на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и при доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка не е приложима. Съгласно § 1. т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУО опасни отпадъци са отпадъците, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда, притежават едно или повече свойства, които ги определят като опасни, и/или съдържат компоненти, които ги превръщат в опасни и/или са определени като такива според Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.
Предвид гореизложеното считаме, че за услугата по добив на отпадъци, извършен на територията на друга държава – членка, мястото на изпълнение следва да се определи по общия ред на закона. Мястото на изпълнение на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС на посочената доставка е на територията на страната, т.е. България съобразно правната уредба, действаща през периодите, през които са издадени представените към запитването фактури.
‘