3_1881/25.06.2010 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 125, ал. 2;
ППЗДДС, чл. 79, ал. 6
Относно: данъчно третиране на доставка на услуги по работа върху движими вещи по смисъла на ЗДДС
Според изложеното в запитването дружество извършва на немска фирма услуга „ишлеме”, т.е. получава от същата материалите, завежда ги в регистъра съгласно чл. 123 от ЗДДС и с тези материали произвежда поръчаните изделия. След приключването на поръчката готовите изделия се връщат в Германия и материала се отписва от дневника. Дружеството издава фактура за извършената услуга с основание чл. 24, ал. 3 от ЗДДС. За изпратените готови изделия притежава транспортен документ и потвърждение от немския клиент, че изделието е получено.
Към настоящия момент получава нова поръчка от същия клиент за изработка на изделие, но то трябва да бъде изпратено директно от България към техния клиент от Китай на ……..2010 г. като транспортните разходи ще бъдат за сметка на китайската фирма-получател. За да спази желанието на клиента си и изискванията на българското и европейското законодателство дружеството смята да постъпи по следния начин:
1. Да се оформи износа за Китай с ЕАД, в който като получател да се впише китайската фирма, а за изпращач – българското предприятие. В ЕАД ще се впише номера на издадената от немската фирма фактура, в която последната е вписана като „доставчик”, българското дружество като „изпращач”, а „получател” – китайската фирма. Дружеството посочва, че след като не е собственик на стоката, няма да впише ЕАД в дневника за продажби.
2. Дружеството да издаде фактура със ставка нула на основание чл. 24, ал. 3 от ЗДДС на немското предприятие за извършената услуга и същата ще включат във VIES-декларацията и дневника по ЗДДС. Извършената услуга смятат да удостоверят със следните документи: транспортен документ, потвърждение от митническите органи, че стоката е напуснала територията на Общността и писмено съгласие от немската фирма за изпращане на изделието.
При така изложената фактическа обстановка се поставя въпроса дали е правилен начина, по който смятат да процедират и ако не е, какво трябва да предприемат, за да изпълнят изискванията на българското законодателство?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 1 декември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22 януари 2010 г./ изразяваме следното становище:
От представените данни става ясно, че дружеството извършва доставка на услуги по работа върху движими вещи с получател данъчно задължено лице от Германия.
Считано от 01.01.2010 г. се променя основното правило при определяне на място на изпълнение на доставка на услуга.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Предвид цитираната по-горе правна норма са възможни следните хипотези при определяне мястото на изпълнение на доставката:
1. Получателят на услугата е данъчно задължено лице от Германия, на чиято територия е установил независимата си икономическа дейност. В този случай мястото на изпълнение на доставката на услуга ще бъде извън територията на страната и същата няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. В този случай по силата на чл. 114, ал. 4 от същия закон, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размера на данъка и данъчната ставка. Във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това. Съгласно чл. 79, ал. 6 от ППЗДДС за доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя. В случая това е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Предвид това, че по смисъла на ЗДДС фактурата е данъчен документ /чл.112, ал.1, т. 1 от ЗДДС/, на основание чл.124, ал.2 от закона същата се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадена.
2. При доставка на услуги, които се предоставят на постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на Република България, то тогава мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на страната и същата ще бъде облагаема. За дружеството като доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
3. При доставка на услуги, които се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото по предходните две хипотези, мястото на изпълнение на тази доставка е мястото, където се намира този обект.
В действащия към момента на изготвяне на настоящото становище ППЗДДС не са регламентирани документи, с които да се доказват обстоятелствата по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, предвид което считаме, че доказването следва да се извърши с всички относими към конкретната доставка документи.
По смисъла на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Следователно, ако съобразно горните правиладружеството извършва доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, следва да подаде и VIES-декларация.
В заключение уведомяваме, че зададеният въпрос относно това дали правилно се процедира при осъществяване на износа и митническото му оформяне не е от компетентността на НАП, разписана в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите. Същият е от компетентността на Агенция „Митници”.
‘