данъчно третиране на доставка на услуги по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност

3_2879/16.06.2009г.
ЗДДС, чл.21, ал.3
ЗДДС, чл.96
Относно: данъчно третиране на доставка на услуги по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност
Според изложеното в запитването дружеството по поръчка на германска фирма ще търси, събира, обработва и изпраща на същата информация от определени интернет сайтове. Възнаграждението за услугата германската фирма ще превежда по банков път след получаване на услугата. Във връзка с така описаната фактическа обстановка се поставят следните въпроси:
1. Услугите, извършвани по електронен път формират ли облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на дружеството?
2. Ако услугите, извършвани по електронен път формират облагаем оборот или ако дружеството се регистрира по избор, отговаря ли доставката на услуги на тези, посочени в чл.21, ал.3, т.2 от ЗДДС и приложим ли е чл.86, ал.3 от ЗДДС, т.е. да не се начислява данък при извършване на доставката на услугата?
3. Като основание за неначисляване на данък чл.21, ал.3, т.2 от ЗДДСли следва да се посочи във фактурата?
4. След регистрация по ЗДДС, извършвайки тези услуги задължено ли е дружеството даподава и VIES декларация по чл.125 от ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 23 от 27 март 2009 г.) и ППЗДДС (обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. .4 от 16.01.2009 г. ) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.96, ал.2 от ЗДДС облагаемият оборот за задължителна регистрация по закона представлява сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1.облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2.доставки на финансови услуги по чл.46;
3.доставки на застрахователни услуги по чл.47.
На основание чл.96, ал.3 от закона в облагаемия оборот за задължителна регистрация не се включват доставките на финансови услуги по чл.46 и доставките на застрахователните услуги по чл.47 от ЗДДС, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални и нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 и ал.3 от закона. Съгласно цитираната разпоредба доставките, за които получателят се явява лице-платеца на данъка не се включват в облагаемия оборот за задължителна регистрация.
Получателят се явява лице – платец на данъка, когато са изпълнени условията на чл.82, ал.2 от ЗДДС и услугите са посочени в разпоредбите на чл.21, ал.2, т.1 и ал.3 от същия закон.
Според изложеното в запитването услугите, които ще предоставя дружеството по своето естество могат да се определят като „услуги, извършвани по електронен път”. На основание§1,т. 14 от ДР на ЗДДС “услуги, извършвани по електронен път“ са:
а) предоставянето на пространство в интернет, доставката на носители на съдържание в интернет (хостинг), дистанционната поддръжка на програми и апаратура по електронен път;
б) доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път;
в) предоставянето на изображение, текст и информация и на достъп до бази данни по електронен път;
г) предоставянето на музика, филми и игри. в т.ч. лотарийни, хазартни игри и игри с парични и предметни награди, предоставяни по електронен път, както и на политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и прояви;
д) предоставянето на дистанционно обучение по електронен път.
За да се определи в настоящия случай дали доставката на „услуги, извършвани по електронен път” са облагаеми за целите на ЗДДС,следва да се определи мястото на изпълнение с оглед разпоредбите на същия закон.
Общият принцип при определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е уреден в чл.21, ал.1 от ЗДДС и е обвързан с мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – с мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Същевременно изключенията от основното правило на чл.21, ал.1 от ЗДДС са регламентирани в чл. 21, ал. 2 и ал.3 от ЗДДС.
Съгласно чл.21, ал.3 от закона мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект-мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1.получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът,
2. доставяните услуги са с предмет, посочен в т.2 на чл.21 ал.3 от същия закон.
В описания случай услугите, извършвани по електронен път попадат в хипотезата на чл.21, ал.3, т.2 , б. “к“от ЗДДС.
Другото необходимо условие, което следва да е изпълнено, за да се приложи разпоредбата на чл.21, ал.3 от закона, е получателят да е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът – в случая България, т.е. получателят – данъчно задължено лице да не е установен на територията на страната. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно т.11 от ДР на ЗДДС „лице, установено на територията на страната е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. А по смисъла на т.10 „постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
От изложеното в запитването става ясно, че получател на услугата е немска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Германия, т.е. данъчно задължено лице от държава членка, различна от Р България. В случай, че получателят не е установено на територията на страната лице ще е налице доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не представляват облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС и не участват при формиране на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл.96 от закона.
Независимо в какво качество се осъществява посочената доставка на услуга от дружеството– като нерегистрирано или регистрирано по ЗДДС лице е необходимо да се има предвид, че разпоредбата на чл.21, ал.3 от закона е приложима само когато едновременно са налице всички условия, посочени в същата.
При условие, че за услугите, които ще предоставя дружеството като регистриранолице е приложима разпоредбата на чл.21, ал.3 от закона, то по силата на чл. 114, ал. 4 от същия закон, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това. Съгласно чл. 79, ал. 6 от ППЗДДС за доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя. В случая това е разпоредбата на чл.21, ал.3, т. 2, б.”к”. Освен това, като доставчик на тези услуги дружеството ще трябва да декларира доставките и във VIES декларация по силата на чл.117, ал.2, т. 9 от ППЗДДС.
В случай, че някое от условията на чл.21, ал.3 от ЗДДС не е налице, приложение ще намери разпоредбата на чл. 21, ал.1 от с.з. и мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на страната и ще бъде облагаема. Същата ще участва при формиране на облагаемия оборот за задължителна регистрация, съответно за дружеството като регистрирано лице – доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по реда и в сроковете, предвидени в закона.

Оценете статията

Вашият коментар