Относно: Данъчно третиране на доставка по договор за лизинг.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На 03.04.2006 г. АД сключва договор за лизинг на недвижим имот с ООД за срок от 10 години. В следствие на неизпълнение на клаузите по договора от страна на лизингополучателя, договорът е прекратен на 11.06.2009 г. Според договора платените до момента лизингови вноски остават в полза на лизингодателя и се считат за неустойка за разваляне на договора по вина на лизингополучателя.
Зададени са следните въпроси: Предвид изложената фактическа обстановка необходимо ли е АД да издаде кредитно известие на ООД за начислените от датата на сключване на договора до датата на прекратяването му суми, както и фактура за дължимата неустойка, вследствие на променения предмет на сделката?
В отговор на подадения от Вас въпрос, изразяваме следното становище:
Съгласно правната теория лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, при който вещта се ползва за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя /при който може да има опция за прехвърляне на собствеността/ и финансов лизинг, който съдържа изрична клауза за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му.
Търговскоправната регламентация на лизинговите договори е уредена в чл. 342 – 347 от ТЗ. Разпоредбите на чл. 342, ал. 1, чл. 344, ал. 1, чл. 345, ал. 1 и чл. 346 от ТЗ се отнасят само за оперативния лизинг. Останалите текстове на ТЗ в чл. 342 – 347 касаят финансовия лизинг.
От приложения към запитването договор за лизинг е видно, че недвижимият имот, предмет на лизинговия договор остава в изключителна собственост на лизингодателя за целия срок на договора и при изтичането му, лизингополучателят ще има възможност да закупи лизинговият имот, т.е. договорът има характер на оперативен лизинг. Оперативният лизинг (известен още като експлоатационен, обикновен, същински) като сделка е идентичен на наемните сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./ в случаите на договор за лизинг, в който не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
Тъй като в договора за оперативен лизинг е предвидено плащането да се извършва периодично до 5-то число на всеки нов месец от срока на договора, то в случая е приложима нормата на чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС и данъчното събитие възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Чл. 115, ал. 1 от ЗДДС урежда в кои случаи се издават известията, а именно при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура.
От договора за лизинг на недвижим имот, който е приложен към запитването е видно, че е предвидено при неплащане на лизингова вноска от страна на лизингополучателя повече от 60 дни от датата на падежа, лизингодателят да развали едностранно договора и да си върне владението на лизинговия имот, като лизингополучателя дължи обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, представляващо платените до момента лизингови вноски.
Предвид гореизложеното и характера на договора за оперативен лизинг, считаме, че платените лизингови вноски /до прекратяването на договора/ представляват отделни доставки по смисъла на чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС и нямат характера на неустойка, независмо от уговорката в договора. За тях е неприложима нормата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е налице разваляне на доставка и не следва да издавате кредитно известие.
‘