3_ 1484/19.05.2010 г.
ЗДДС, чл. 12, чл. 21, ал. 2
ЗДДС, чл. 25, ал. 2-4, чл. 113, ал. 1
Относно: данъчно третиране на доставката на посреднически услуги по смисъла на ЗДДС
Според изложеното в запитването дружеството е сключило договор за посредничество с руска фирма, според който при всеки направен внос от България от определен в договора български доставчик същото ще получава процент от доставната стойност като възнаграждение за осигурения доставчик и за направената сделка. В договора е предвидено, че възнаграждението е 1.18 % с включен ДДС като дружеството ще получава 1 %, а 18 % е ДДС в Русия, който не му се превежда. „М” ЕООД е регистрирано по ЗДДС, а руската фирма, която ще заплаща комисионната е регистрирана по ДДС в Русия.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Ще се начислява ли ДДС във фактурата, която ще издаде дружеството за полученото възнаграждение?
2. Ако не се начислява ДДС, кое основание следва да се посочи във фактурата?
3. Трябва ли да има доказателствен материал /митнически декларации от българския доставчик, товарителници, транспортни документи/ за доказване на начина на изчисляване на възнаграждението?
4. На коя дата трябва да се издаде фактурата след като в договора е посочено, че заплащането става до 15-то число на следващия месец?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 1 декември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22 януари 2010 г./ изразяваме следното становище:
От представените данни става ясно, че дружеството извършва доставка на услуга чрез договор за посредничество с руска фирма, свързана с осъществяван внос от България, за което получава възнаграждение за осигурен доставчик и за сключена сделка.
Считано от 01.01.2010 г. се променя основното правило при определяне на място на изпълнение на доставка на услуга.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Предвид цитираната по-горе правна норма са възможни следните хипотези при определяне мястото на изпълнение на доставката:
1. Получателят на услугата е данъчно задължено лице от Русия, на чиято територия е установил независимата си икономическа дейност. В този случай мястото на изпълнение на доставката на услуга ще бъде извън територията на страната и същата няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. В този случай по силата на чл. 114, ал. 4 от същия закон, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размера на данъка и данъчната ставка. Във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това. Съгласно чл. 79, ал. 6 от ППЗДДС за доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя. В случая това е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
2. При доставка на услуги, които се предоставят на постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на Република България, то тогава мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на страната и същата ще бъде облагаема. За дружеството като доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
3. При доставка на услуги, които се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото по предходните две хипотези, мястото на изпълнение на тази доставка е мястото, където се намира този обект.
В действащия към момента на изготвяне на настоящото становище ППЗДДС не са регламентирани документи, с които да се доказват обстоятелствата по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, предвид което считаме, че доказването следва да се извърши с всички относими към конкретната доставка документи.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС “всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117“.
Императивната разпоредба на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС въвежда изискването фактурата да се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
За документирането на доставките е необходимо да се определи датата на възникване на данъчното събитие съобразно правилата по чл. 25, ал. 2 – 4 от ЗДДС. Общото правило на чл. 25, ал. 2 от закона гласи, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
При доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, по смисъла на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. В представения към запитването договор е уговорено, че “възнаграждението се дължи до 15-то число на всеки месец за направените доставки през изминалия месец“, поради което намира приложение нормата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
Следва дасе има предвид, че когато преди да е възникнало данъчното събитие по чл.25, ал. 4 от ЗДДС, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от същия закон. По силата на чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за доставките с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно чл. 113, ал. 1 от закона, доставчикът е длъжен да издаде фактура в 5-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие за доставката.
‘