осигурителни вноски при ползване на платен и неплатен отпуск от служител, който има отпусната пенсия поради определена степен на трайно намалена работоспособност

3_ 1452/15.05.2010 г.
КСО, чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2
НЕВД, чл. 1, ал. 2
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б”
Относно: осигурителни вноски при ползване на платен и неплатен отпуск от служител, който има отпусната пенсия поради определена степен на трайно намалена работоспособност
Според изложеното в запитването служителка е ползвала платен отпуск за периода от 25.05.2009 г. до 03.09.2009 г., а от 04.09.2009 г. до 30.06.2010 г. – неплатен отпуск. На същата е определена степен на трайно намалена работоспособност на основание експертни решения на ТЕЛК № ххх/05.05.2009 г. и № ххх/19.04.2010 г. Поставяте въпроса какви осигурителни и здравни вноски дължи лицето за периода на платения и неплатения отпуск?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, в сила от 01.01.2000 г., обн. ДВ бр.110/1999г., посл.изм.ДВ бр.19/2010 г.) и Закон за здравното осигуряване (ЗЗО ДВ бр.70/1998г., посл. изм. ДВ бр.19/2010г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове. По този ред се осигуряват и лицата, които работят по втори трудов договор.
Разпределението на осигурителните вноски е регламентирано в чл. 6, ал. 3 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, както и неначислените възнаграждения, и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
Аналогичен е и текстът на чл. 1, ал. 2 (нова – ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД). Споредпосочената нормативна разпоредба осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените или начислените и неизплатени брутни трудови възнаграждения, включително възнагражденията за платените от работодателя отпуски по чл.155-157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от Кодекса на труда (КТ), но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
По аналогичен начин се осъществява и здравното осигуряване за периодите на ползвания платен отпуск на основание чл.155 от КТ.
Видно от приложената към запитването заповед за периода от 25.05.2009г. до 03.09.2009 г. включително на служителката е разрешен отпуск на основание чл.155 от КТ. Предвид гореизложеното работодателят следва да внесе осигурителни вноски върху възнагражденията за платения отпуск независимо, че на същата е отпусната пенсия.
За периода на неплатен отпуск следва да се има предвид разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.1, б. „б” от ЗЗО. Съгласно същата за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
От горецитираната разпоредба е видно, че чрез работодателя се внасят здравноосигурителните вноски само за лицата в неплатен отпуск, които нямат друг доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски. Липсата на друг доход, върху който да се внасят здравноосигурителните вноски, се декларира пред работодателя. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за пенсионерите са за сметка на републиканския бюджет и се определят върху доход, който е размерът на пенсията или сборът от пенсиите, без добавките към тях и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Следователно за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване нанякое от другите основания, предвидени в закона. Поради това, че за пенсионерите в чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО е предвидено задължително и независещо от други обстоятелства здравно осигуряване за сметка на републиканския бюджет, то за периодите на неплатен отпуск здравноосигурителни вноски не се дължат.
От приложените документи към запитването се установява, че на лицето е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Предвид горецитираните разпоредби същото няма да е задължено да внася здравноосигурителни вноски за периода на ползване на неплатен отпуск, през който получава пенсия.

Оценете статията

Вашият коментар