В Дирекция ”ОУИ” – ………….. постъпи писмено запитване с вх. № ………../18.02.2011 г., относно данъчно третиране на доставки на финансови услуги по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството е сключило договор с българско юридическо лице – търговец, нефинансова институция, което е предоставило финансови средства в помощ за осъществяването на проекти. В договора, възнаграждението на предоставящото средствата лице е определено, както следва: „Като възнаграждение за предоставените средства ….. България ООД дължи на инвеститора сума изчислена по формулата (150 000 евро – направените разходи / 2) – сто и петдесет хиляди евро минус разходите разделено на две за всеки един мегават (MW) реализиран проект на територията на Община …, област ….., независимо от етапа, на който е възможно изплащането на възнаграждението по посочената формула.“
В договора, предоставящата финансовите средства фирма е наречена „инвеститор”, но не е предвидено същата да има възможностда придобие част или целия реализиран проект, както и да придобие собственост в ”….. България” ООД. На дружеството предоставило финансовите средства следва да се върне предоставената сума, заедно с изчисленото по горепосочената формула възнаграждение.
Зададени са следните въпроси:
1. Как се третира съгласно ЗДДС така определеното в договора възнаграждение за предоставени финансови средства?
2. Като финансова услуга – лихва по чл. 46, ал. 1 от ЗДДС или същото е облагаемо с ДДС?
Предвид факта, че към запитването не сте приложили договораза предоставяне на финансови средства, изразяваме принципно становище:
Съгласно чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, договор за заем е този договор, при който заемодателя предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ от същия вид, количество и качество.
При тълкуване съдържанието на договорите се изхожда от разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД.Предвид посочената разпоредба, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
За да се установи дали е налице договор за заем или договор с друг предмет, трябва да се има предвид тази разпоредба и да се търси действителната воля на страните с оглед определяне целта на договора.
При условие, че целта на договора е да се предоставят финансови средства под формата на заем е приложима разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно която освободена доставка е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация /лихва/ от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг.
На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободени доставки.
‘