Изх.№24-30-51
Дата:24.03.2011 год.
ЗДДС, чл. 3, ал. 1;
ЗДДС, чл. 3, ал. 2;
Закон за счетоводството, чл. 4, ал. 3 във връзка с чл. 7.
Относно: данъчно третиране на доставки на услуги във връзка с разрешаване на правни спорове в аспект на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-30-51/30.09.2009г. е изложена следната фактическа обстановка:
“Арбитражен съд за търговски спорове” …….. е регистриран като сдружение с дейност в частна полза и има статус на юридическо лице с нестопанска цел. С устава си сдружението е приело да не разпределя печалба. В писмото Ви е посочено, че дейността на сдружението е единствено в сферата на правораздаването. Приходите за издръжката му се реализират от арбитражни такси по заведени дела, а разходите са свързани с хонорари на арбитри, вещи лица, наем на зала за провеждане на заседания, секретар и други.
Въпросите Ви са:
Дейността на сдружение “Арбитражен съд за търговски спорове” ………… попада ли в обхвата на ЗДДС и сдружението подлежи ли на задължителна регистрация по този закон ?
Следва ли сдружението да документира получените арбитражни такси с фактури, като не посочва данък в тях, съгласно чл. 113, ал.9 от ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна доставка на услуга. По смисъла на чл. 8 от същия закон услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В чл. 9 от закона е предвидено, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Съгласно чл. 12 от същия закон облагаема доставка е всяка доставка на услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице, освен ако в закона не е предвидено друго. По смисъла на чл. 3,ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, като независима икономическа дейност по силата на ал. 2 от същата разпоредба е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Сдружението извършва правораздавателна дейност като арбитражен съд. Арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция. Същият като форма на правораздаване е предвиден със закон – Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА).
По начало при арбитраж услугата се извършва от арбитър, а не от сдружението, то има само организационни функции. Самото сдружение не извършва арбитражната услуга. За извършената от сдружението дейност същото получава от ползвателите на тези услуги арбитражни такси по заведени дела, което само по себе си не е основание да се твърди, че извършва дейност, която е независима икономическа дейност. Сдружението чрез тези такси набира средства за постигане на граждански цели, във връзка с които е създадено. Единствената цел, която си поставя сдружението чрез извършваната от него дейност като арбитражен съд е усъвършенстване на гражданското общество и правния ред. Сдружението не извършва тази дейност с цел реализиране на редовен доход. Предвид което извършваната от сдружението правораздавателна дейност като арбитражен съд е извън обхвата на понятието “независима икономическа дейност” по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС.
Допълнителен аргумент в тази посока е и фактът, че услугите свързани с правораздавателна дейност, извършвани от сдружението, макар че могат да бъдат извършвани и от други лица – съответния компетентен съд на който би било подведомствено едно такова дело не водят до нарушаване на конкуренцията. Съдилищата, които също извършват правораздавателна дейност са орган на държавната власт и за тази си дейност събират такси, определени с нормативен акт и съгласно чл.3, ал.5 от ЗДДС не са данъчно задължени лица, т.е. извършваната от тях дейност е извън обхвата на ЗДДС.
С оглед на предходното може да се направи заключение, че сдружението за извършваната от него дейност в качеството му на арбитражен съд не е “независима икономическа дейност” по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, а е дейност извън обхвата на ЗДДС, съответно сдружението не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.4, ал.3 във връзка с чл.7 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. В случая получените възнаграждения от арбитражния съд за дейността му по предоставяне на услуги във връзка с правораздаване следва да бъдат документирани с първичен счетоводен документ по чл.7 от Закона за счетоводството.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМЕР СТЕФАНОВ/
‘