Относно: Данъчно третиране на доставки по чл. 7 от ЗДДС.
В Дирекция ”ОУИ” – … постъпи писмено запитване с вх. № ……./16.11.2010 г., относно данъчно третиране на доставки по чл. 7 от ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българска фирма производител на трикотажни платове, регистрирана по ЗДДС, осъществява доставки на територията на страната и на територията на други държави членки от Европейския съюз. Дружеството има за клиент германска фирма, която е регистрирана за целите на ДДС в Германия. Транспорта по доставките, които извършва българското дружество са за сметка на немската фирма. При доставка на плат за германския контрагент, доставчика /българската фирма/ е поискал писмено потвърждение за получената доставка. В потвърждението, което е получено, клиента декларира, че закупения плат е транспортиран за негова сметка в друга българска фирма на територията на страната, без да се прехвърля собствеността на плата. Последната конфекционира плата. Германската фирма посочва в потвърждението, че е придобил плата в Германия под формата на конфекция.
Зададен е следният въпрос: Посочената във фактическата обстановка доставка, може ли да се третира като вътреобщностна доставка по смисъла на ЗДДС или не?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОД, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия :
– доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната;
– получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка;
– предмет на доставката са стоки;
– възмездност на доставката;
– транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
Разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС определя вътреобщностните доставки като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка.
Доказването на ВОД е регламентирано с чл. 45 от ППЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
– документ за доставката – фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката /т. 1, б.“а“/;
– документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка – транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът /т. 2, б.“а“/.
Тъй като обект на доставка са стоки, които не са транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка, то условието в този смисъл на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС не е изпълнено. Пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката е задължително условие за наличието на вътреобщностна доставка. В този смисъл е т. II. от указание № 24-00-27 от 01.04.2007 год. на изпълнителния директор на НАП, публикувано в сайта на НАП – www.nap.bg. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че когато материалите /платовете/, доставени от Вас, са вложени в производството на облекла, не може да се счете, че тези материали са стоката, която се транспортира до територията на друга държава членка, поради което за тях не се прилага режимът на вътреобщностна доставка.
Когато предмет на доставката е стока, мястото на изпълнение се определя съгласно разпоредбите на чл. 17от ЗДДС. По смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Предвид гореизложеното, за данъчното третиране на тази доставка се прилага общият ред за облагане на доставка на стока с място на изпълнение на територията на страната.
При продажбата на стоката – плат на клиента от Германия – ще са приложими разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Доставката е осъществена на територията на страната и е облагаема. За нея е приложима ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 20 на сто.
‘