. 24-30-4
Дата: 24.02.2009 год.
ЗДДС, чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „м”;
ЗДДС, чл. 3, ал. 5, т. 2.
Относно : прилагане на разпоредбите на ЗДДС
По повод Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № 24-30-4/10.01.09 г., изразявам следното становище:
I. В писмото си сте изложили следната фактическа обстановка:
Община А събира такси по раздел II на ЗМДТ за ползване на тротоари,
площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити),
тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска
собственост. Отдава под наем язовири и получава възнаграждения по договор за концесия.
II. Поставените въпроси по същество са свързани със следното:
•Облагаеми, по смисъла на ЗДДС, ли са таксите по Раздел ІІ от ЗМДТ, събирани на основание Наредба № 1 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Айтос?
•Какво е данъчното третиране на отдаването под наем на язовири, които се водят по баланса на общината като земеделска земя?
•Облагаема сделкали е по смисъла на ЗДДС размера на концесионното
възнаграждение, което общината получава съгласно договора за концесия?
•Какво е данъчното третиранена такса за ползване на паркинги – публична
общинска собственост по смисъла на ЗДДС?
• Какво е данъчното третиране на такса за посещение на „зоологическа градина“ по
смисъла на ЗДДС?
III. Нормативна уредба:
•Чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „м“ от ЗДДС;
•Чл. 3,ал. 5, т. 2 от ЗДДС.
IV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
Във връзка с прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /в сила от 01.01.2007 г./ относно данъчно третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях е издадено указание № 91-00-261/04.09.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП, което може да бъде намерено на интернет страницата на НАП –
www.nra.bg.
• По отношение на въпросът за данъчното третиране по ЗДДС на таксите по раздел II на ЗМДТ:
При отдаването под наем на имоти областните управители и общините не действат в качеството си на орган на държавна или местна власт, а на равнопоставен гражданско-правен субект. Единствената особеност е видът на собствеността, разпореждането и управлението, с която се извършват при условията и по реда на специални нормативни актове.
В чл. 3, ал. 5, т. 1, б. “м“ ЗДДС изрично е предвидено, че за доставките, свързани с отдаване под наем на сгради, части от тях или търговски площи, органите на държавна или местна власт имат качеството на задължено по смисъла на ЗДДС лице.
В чл. 3, ал. 5, т. 2 ЗДДС е регламентирано, че доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване правата на конкуренцията не попадат в изключенията предвидени в чл. 3, ал. 5 ЗДДС. От това следва, че доколкото таксите, които събирате, на основание чл. 72 ЗМДТ, за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища. панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост са относими към конкретната хипотеза изложена в чл. 3, ал. 5, т. 2 ЗДДС, налице е облагаема доставка и ако общината е регистрирано по ЗДДС лице, тя следва да начислява данък. В тази връзка следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС – ако при обявяването не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Това означава, че ако не е обявено изрично, че таксите, които се събират, са без ДДС, то се счита, че в размера на таксата е включен ДДС.
• По отношение навъпросът за данъчното третиране по ЗДДС наотдаването
под наем на язовири:
Данъчното третиране на доставки с предмет язовири и микроязовири от съществено значение е да бъдат определени отделните части, които съставляват язовирите и микроязовирите, които не могат да бъдат обект на самостоятелна сделка, и които съгласно ЗДДС не се считат като доставка, свързана със земя. Поради това отдаването под наем на язовири и микроязовири е облагаема доставка на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 45, ал. 5 от ЗДДС и общината в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице следва да начислява данък.
• По отношение навъпросът за данъчното третиране по ЗДДС наразмера на
концесионнотовъзнаграждение,коетообщинатаполучава съгласно договораза
концесия:
Същността на концесията като право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставено от концедент на търговец – концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск, въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес между концедента и концесионера, я поставя под хипотезата на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от
ЗДДС.
Тези дейности по своя характер безспорно представляват икономическа дейност. В чл.13 от Закона за концесиите е предвидено, че чрез обектите на концесия се осъществява стопанска дейност.
Особеното в случая е това, че тя не е “независима“ такава по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Концедентите по чл. 17 от Закона за концесиите действат при сключването на договорите в качеството си на орган на държавна или местна власт – поради това, че само те по силата на Конституцията на Република България /чл.106/, Закона за държавната и общинската собственост притежават и упражняват правото на собственост върху определени обекти и пак по силата на закони само те имат качество на концеденти.
При сключването на договорите страните не са равнопоставени гражданско-правни субекти – волята на концедента е ограничена отново от нормативни актове, в които са уредени процедурите по водене на преговори, начинът на определяне на възнагражденията и концедентните плащания. Тези особености водят до извода, че в случая не става въпрос за “независима“ дейност, въпреки, че тя е икономическа. На практика по нормативен път е установен монопол при разпореждането с обектите изключителна държавна, държавна и общинска публична собственост – то се извършва от, Министерски съвет и от общинските съвети, и то именно в качеството им на органи на държавна или местна власт. Става въпрос за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез
общо ползване. Предназначението на собствеността е тя да се използва в интерес на гражданите и обществото, съответно — териториалната общност.
От друга страна в чл. 3, ал. 2, изр. втора от ЗДДС е посочено, че независима икономическа дейност е експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Експлоатирането на имуществото при концесиите се извършва с цел задоволяване на определени обществени потребности, а не с цел реализиране на редовен доход. Именно поради това учредяването на концесии попада извън обхвата на понятието “независима икономическа дейност“ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Макар то да не попада под хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, следва да се отчете и факта, че не е включено и в изричното изброяване на чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, чрез което са определени облагаемите доставки, извършвани срещу възнаграждение от държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт.
Предвид което учредяването на концесии не е “независима икономическа дейност“, дори и в случай, че за предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията може да се предвиди задължение на концесионера да извършва към концедента концесионно плащане. Тази дейност не попада и в хипотезата на т. 2 на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС предвид обстоятелството, че доколкото предоставянето на концесия на обекти имат за предмет имоти и вещи, определени със закон като изключителна публична държавна собственост, публична държавна и публична общинска собственост, или такива, предназначени за трайно задоволяване на общински потребности определени, по съответния законов ред, то същите не могат да доведат до нарушаване на конкуренцията.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. З, във връзка с чл. 7 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. В случая получените възнаграждения от общината за дейността й по предоставяне на концесии следва да бъдат документирани с първичен счетоводен документ по чл. 7 от Закона за счетоводството.
На основание чл. 113, ал. 16 от ППЗДДС, доставките и дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност на лицето се отразяват в отчетните регистри като освободени.
• По отношение на въпросът за данъчното третиране по ЗДДС на таксата за ползване на паркинги:
Събирането на такса за ползване на паркинги попада в хипотезата на чл. 3, ал. 5, т. 2 от ЗДДС. С оглед на факта, че Общината е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС във всички случаи, когато извършва доставки, които ще доведат до зна-чително нарушаване направилата за конкуренция и е облагаема на основание на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
• По отношение на въпросът за данъчното третиране по ЗДДС на таксата за посещение в зоологическа градина:
Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗДДС определя като освободена доставка продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:
а)циркови,музикални имузикално-сценични спектаклииконцерти, с изклю-чение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;
б) музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;
в) зоологически и ботанически градини;
г) архитектурни,исторически,археологически,етнографскиимузейнирезервати и комплекси.
Продажбата на билети във връзка с дейността за ползване на паркинги – публична общинска собственост не попадат в обхвата на освободените доставки по смисъла на чл. 42 от ЗДДС, поради което за тях е приложима разпоредбата на чл. 12 от закона и те имат характер на облагаеми доставки. Относно определяне на размера на данъка следва да се има предвид, че съгласно чл. 67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/