2_63/03.02.2017г.
ЗДДС, чл.26, ал.3, т.1 и т.3
ППЗДДС, чл.15
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх. №2017г., с което молите за отговор на поставените въпроси, при следната фактическата обстановка:
Представляваното от Вас дружество е обявено за купувач на поземлен имот, находящ се в землището на с.К. В посоченият в заповедта срок сте извършили плащане на тръжната цена, за която сте получили фактури с №№ 00001…./.2016г. и 00001……/.2016г. На основание сключен между „Н“ООД и МО договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията, гр…, представляваното от Вас дружество е придобило собствеността върху посочените в същия недвижими имоти. Съгласно тръжната документация и договореното между страните разходите по извършване на продажбата, в това число режийните разноски, местен данък и такса вписване са за сметка на купувача по сделката. В чл.3 от договора е посочен редът за плащане на цената, като съгласно ал.5 на същия член е определена сума от хххх лева, която представлява 20% ДДС начислен върху режийните разноски, такса за вписване и местен данък. В запитването посочване, че МО са приложили реда на чл.26, ал.3 от ЗДДС, в резултат на което определената между страните цена е увеличена с пълния размер на разходите съпътстващи доставката, в това число режийни разноски, местен данък и такса вписване.
При така описаната фактическа обстановка и във връзка с прилагането на чл.26, ал.3 от ЗДДС и на чл.14 и чл.15 от ППЗДДС,поставяте следните въпроси:
1.Счита ли се за законосъобразен реда, по който МО е определило данъчната основа при продажбата на посочените недвижими имоти и правилно ли е определен размерът на дължимия по доставката ДДС?
2.Има ли право „Н“ООД да ползва данъчен кредит за начисления и платен ДДС по фактура № 00001…../.2016г.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) изразявам следното принципно становище:
Общите правила за определянето на данъчната основа на доставките са регламентирани в чл.26 от ЗДДС. Съгласно ал.1 на чл.26 от ЗДДС, данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Същата на основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Така определената данъчната основа, съгласно чл.26, ал.3, т.1 и т.3 от ЗДДС се увеличава с:
– всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
– съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисионна, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
По силата на чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
-платени са от името и за сметка на доставчика;
-поискани са от доставчика.
Предвид гореизложеното, данъчната основа на доставката на недвижим имот се увеличава с платените от името и за сметка на доставчика данъци и такси, дължими във връзка с тази доставка, когато са поискани (фактурирани) от доставчика на получателя.
От приложената към запитването Заповед на МО от 2016г., т.3.4. е видно, че задължението за плащане на дължимия местен данък по съответната банкова сметка на община Варна е на купувача. Местният данък е платен с платежно нареждане от 14.12.2016г. от купувача.
С преводно нареждане от 30.12.2016г., допълнително приложено към запитването, купувача е наредил сумата от 181.38 лв. с основание вписване, по сметка на Агенцията по вписванията.
В конкретният случай, когато купувачът заплаща от свое име и за своя сметка местните данъци и такса вписване, не са налице условията на чл. 15 от ППЗДДС, поради което с платените суми не следва да бъде увеличавана данъчната основа на доставката.
По отношение на режийните разноски по параграф 3 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, същите представляват съпътстващи
разходи, начислени от доставчика на получателя, пряко свързани с доставката на недвижимия имот, поради което с тях се увеличава данъчната основа на същата при
продажба на имоти държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост.
В този смисъл е и становище на изпълнителния директор на НАП с Изх. № 91-00-261/04.09.2007г. относно данъчно третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях по ЗДДС в сила от 1 януари 2007 г.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит, същото възниквапо общите правила на чл.68 и чл.69 от ЗДДС, при ограниченията на чл.70 и при условията на чл.71 от същия закон.
В случая, следва да имате предвид, че за данък, който е начислен неправомерно не е налице право на данъчен кредит, съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС.
‘