2_620/03.08.2017г.
ЗМДТ – чл.25, ал.1 и ал.2
В запитването описвате следните казуси:
I.Лице е с намалена работоспособност съгласно експертно решение на ТЕЛК №……07.06.17г. с дата на инвалидизиране от 07.02.2017г. С данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ на 12.06.2017г. лицето декларира настъпилото ново обстоятелство. Задълженото лице е заплатило на 01.03.2017г. ДНИ за недвижимия имот, който му е основно жилище. Във връзка с подадено от лицето искане за възстановяване на надвнесен данък поставяте въпроса от коя дата да се възстанови ДНИ – от дата на инвалидизация или от датата на издаване на експертното решение?
II.Цитирате решение на Старозагорски административен съд по повод началния момент, от който се следва да се признава данъчно облекчение и поставяте въпроса дали за признаването на данъчно облекчение е определяща датата на подаване на декларацията, с което е декларирано облекчението или облекчението може да се претендира за минало време?
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
I. В чл.25, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е предвиденооблекчение от 50 % върху данъка върху недвижимите имоти за „основно жилище”, а в ал.2 е уредена преференция за „основно жилище” на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто. Във втория случай данъкът се дължи със75 % намаление.
Установената практика по прилагането на чл. 25, ал. 2 ЗМДТ е, че допълнително облекчение от 25 % се начислява за цялата година, ако намалената работоспособност е налице за период най-малко от шест месеца, т.е. датата на издаване на решението на ТЕЛК е преди 30.06. на годината. В случаите,в които решението на ТЕЛК е издадено след 30.06., облекчение по ал.2 въобще не се начислява за тази година. Такова становище е изразено от ЦУ на НАП в писмо изх.№07-00-24/01.11.2012г., копие от което Ви прилагаме.
В представената от Вас фактическа обстановка експертното решение на ТЕЛК е издадено на 07.06.17г. и е с дата на изнвалидизиране от 07.02.2017г. Следователно,лицето има право да ползва данъчното облекчение по чл.25, ал.2 от ЗМДТ за цялата 2017г.
II. В чл.25, ал. 2 от ЗМДТ са регламентирани преференции при данъка върху недвижимите имоти. За ползване на предвидените в цитираните текстове преференции администриращият орган изисква представяне на документ, удостоверяващ изискваното обстоятелство, а именно решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Данъчните преференции по ЗМДТ се предявяват с подаване на декларации, като относно декларацията по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти това задължение е установено в чл.14, ал.3 от ЗМДТ.
Принципно, данъчнозадълженото лице има право да претендира признаване на облекчение за изтекъл данъчен период /моментът на подаване на декларацията е без значение, той е свързан с административнонаказателна санкция, но не с признаване на правото на облекчение/. Облекчение за минало време може да се претендира за целия период от издаване на решението на ТЕЛК или НЕЛКдо момента на подаване на декларацията. Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-голям от пет години от датата на предявяване на претенцията поради изтичане на погасителна давност.
Изразеното становище се базира на трайната практика на органите по приходите и считаме, че посоченото от Вас съдебно решение, разглеждащо конкретен казус, свързан с обжалване на акт за установяване на задължение, не би следвало да доведе до промяна в същата.
Органите по приходите, осъществяващи съответното производство по Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) имат оперативна самостоятелност и извършват преценка относно твърдените от данъчнозадължените лица факти и обстоятелства съобразно представените документи. Това е пряко отражение и на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.
‘